Нещо специфично около мен, което моите близки може би знаят е, че виждам света не като цветен/черно-бял, голям/малък, /хубав/лош, а като една много сложна комбинаторика. Виждам в космоса например изключителна комплексност, а не просто безкрайното черно петно с белите точки, в хората виждам десетки работещи по абсурдно добър начин системи, в отношенията – невероятно дълбока комбинаторика в която постоянно се опитвам да търся правилните комбинации.
За жалост това понякога вреди – виждайки и осъзнавайки света около себе си по този начин означава, че някои елементарни човешки дейности или разбирания за света около нас са ми супер трудни за осмисляне. Или при изкуството – в свиренето на китара започнах да “усещам” музиката след прекалено много време, в танците простите движения или “просто усети музиката” ми отнеха години. А да не говорим за фотографията – за мен всичко беше (май и още е до голяма степен?) бленда, скорост и композиция.
Има си и хубави черти това, разбира се – например в работата или като цяло в моя бранш някои неща ги хващам от половин оборот и привидно комплексни неща разбирам органично.
Та така де – стигна се до там, че по време на подготовката ни за едно представление преди няколко години нашата хореографка започна да придобива известни изкривявания като например “Завъртете се на 45 градуса”, “Направи две равни по дължина крачки, завърти се обратно на часовниковата стрелка и подай дясна ръка”. И тогава ми загря канчето.
“Зимата иде, зимата иде”, повтаряше лельоебеца.
Та още не е дошла, но навън втори ден вали. Намирам нещо много особено когато вали дъжд или сняг. Не ме прави тъжен, но някак замечтан, без да знам в какво. Може би това е нирвана? Или може би от толкова Java вече съм започнал да изключвам.
Не съм карал колелото от 2 месеца и това ме убива. Трябва да намеря време и да започна наново, че без спорт живота наистина започва да посивява.
Както питах скоро започнах да чета Хари Потър и днес метнах третата книга – Затворника от Азкабан. Последния път когато бях увлечен толкова силно по някоя книга беше поредицата на Галактическия Стопаджия. И за сетен път се кланя на седемте бога, че са измислили Kindle и още и още се кефя как мога да имам няколкохиляди книги в джоба си, как дисплея е крайно скандален и почти като хартия и как батерията ми трае седмици.
В офиса имам задачки около едни WordPress освен моите основни и честно казано супер много се кефя. Имаше интересни казуси и решения и съм доволен.
А за Zara Code Week 2017 ще пиша в отделен пост.
Връщам се обратно към дъжда. Сега се сетих. System of a Down ги обичам от малък, но има нещо, което е толкова различно, тяхно, че се радвам, че нямат друга такава за да се чудя коя да слушам по-напред.
И така по ред на номерата снощи докато карах в ебаси дъжда и ебаси реките да взема Злати от офиса та чак до този час се въртят тези ми ти любими дъждовно/сърцераздирателно/прекрасни мелодии:
И после офисна пауза с дргуа музика, но като привърши работния ден пак на Крис Корнел и така до сега като започнем от The Promise (което той не спази и реши да лиши света от себе си, почивай в мир, Крис Корнел), Preaching The End Of The World, Hunger Strike (с Честър Бенингтън, като по-тъжно не може да стане, защото и той съвсем скоро си замина) и така. Явно ме дърпа към някакви по-особени настроения по-особеното време.
Този месец ми е доста неактивен в писането и трябва да наваксам малко.
След като мина голямото ми каране и разказах за него на “Вечер на таланта“, EU Code Week Varna 2017 и преживях (сравнително леко) втория си дуатлон (и имам видео в БНР в което викам “ДАВАЙ НОРО, ДАВАЙ НОРО!”) се готвя за епичното Zara Code Week в Стара Загора, което ще се проведе на 21-22 Октомври, а аз ще говоря в Неделя. Темата пак ще е “Why QA?”, но далеч по-extended directors cut :) Имам цели два часа и смятам освен теория да покажа и практически неща от занаята. За момента опциите, които пуснах като въпросник са:
Performance testing – ще ви покажа как да симулираме посещения от хиляди потребители за да намерим границите на проекта, който тестваме;
Security testing – ще ви покажа част от основните методи и инструменти, които използват хакерите;
Малко идеи как да оцелеем на първото си интервю – подготовка, знания и как да бъдем chill as fuck;
Blackbox testing – как аз тествам като получа нов проект – практически напътствия.
Ако някой му е интересно и ще бъде в Стара Загора може да пише тук или директно да гласува.
Надъхал съм се след сравнително успешната ми лекция във Варна тази в Стара Загора да е повече епична отколкото строго образователна. Пригответе се за малко 18+ хумор, чупене на неща on-the-fly и смачкващо парти Събота вечер.
А да – и не съм карал редовно от два месеца. Това ме убива бавно.
In other news:
Както каза Владо преди време – ако на някое vulnerability му дадат име значи става интересно. Представям ви – KRACK;
Безкрайно полезния Naming Schemes за силно безмузите колеги (най-вече аз), които предлагат интересни идеи за наименования на каквото се сетите. От там ми дойде идеята за marvin;
Оказа се, че Outlook 2016 изпраща чистия текст дори и когато писмото е криптирано. Повече инфо от измекярите от Калдата. Защо измекяри? Вижте им facebook страницата – направиха я на лайна с последните си click-bite идеи за повече лайкове. Спрях да ги следя от тогава;
Имам акаунт в pCloud (страхотно бърза услуга, страхотно лош support) и исках да до mount-на към marvin (за да влача натам бекъпите). Оказа се, че имат API, но не намерих решение набързо. След малко ровене открих pCloud filesystem client. Инсталацията е тривиална, mount-ването – също (mount.pfs –auth <you auth token here> /mnt/pdrive);
Презентацията си я направих на 90% Петък вечерта стоейки до около 2:00., а сутринта отидохме два часа по-рано от старта на Code Week-а в Costa Coffee, изсмуках едно flat white (което съдържа три къси еспресота) за отрицателно време и пренаписах 80% от презентацията.
Качихме се в презентационната зала на хотел “Черно Море” и останах много доволен – имаше мек килим под нас (който е от съществено значение да се изчисти кънтенето в залата), страхотни столове, тюлени пердета, които не пропускат светлина за да може да се вижда какво презентирам на проектора.
Малко преди старта оставих малките изненадки, които Немечек любезно ми предоставиха (отварачки за бира, които са и поставки за такава, весели химикалчета с ръчички и тефтерчета със скрити в тях бонбонки (казващи се “Plan B – creativity boosters”)) и беше крайно време за първи контакт с хората (и тест на това дали всички ме чуват добре. Побърборихме си малко с всички (докато все още влизаха хора) и си личеше от тогава, че презентацията ще е приятна – средната възраст беше под 27, хората бяха разговорливи и не се притесняваха да комуникираме открито.
Презентацията започна в 10:10, Галин Желелязков, организатора на EU Code Week Varna, започна с всъпателни слова за Code Week, разказа с лекота за организацията и идеята на събитието и дойде моя ред като първи лектор.
Залата събира по думи на организацията 120 човека и беше почти пълна, което беше много приятна гледка (особено и за първа лекция). Говорихме на дълго и на широко за всякакви неща, хората се включваха от време на време, имаше и кикотене при някои от меметата, които бяха в презентацията.
Силно се надявам някой да се е вдъхновил и да е почел малко повече по темата.
На Александър Тодоров дължа извинение, че обърках къде работеше. Правилния отговор е Red Hat Enterprise.
И на IT бога Светлин Наков на който му обърках името.
Страхотни лекции. Юлиан по навик е харизматичен и надъхващ, Преслав Михайлов с който се запознахме преди началото на събитието беше приятен и с лекота разказа нещата, които очевидно са му доста интересни, Жан говори със страстта на човек, който се кефи супер много на това, което прави, Галина Момчева отново демонстрира класа с нейните идеи, а накрая Aaron събра всички около себе си и демострира колко е интересно човек да се занимава с 3D Printing.
Никой не е защитен от спама под всякаквата му форма – email, в коментарите или по друг начин.
И понеже на marvin живее сравнително посещаван сайт секцията му с коментари беше катастрофална. Не бях го поглеждал от няколко месеца и като влязах в админ панела му ме побиха тръпки – над 12 000 коментара.
Проблема – Как ще разгранича кои коментари са спам и кои не са?
Решението – изпозлвах (с малко скептицизъм) плъгина, който идва при нова инсталация на WordPress – Akismet. За да заработи трябва да се регистрираме в сайта akismet.com (с WordPress.com или Google.com акаунтите си) и да вземем API кода от сайта. След това активираме плъгина и в настройките му бухаме API key-а). След като всичко беше конфигурирано и казах на плъгина да маркира съмнителните коментари като SPAM отидох да проверя и нищо не се случи. Оказа се, че плъгина е по-умен отколкото очаквах – беше си сложил всички коментари в опашка и асинхронно анализираше всеки. След час имах около 14 500 коментара маркирани като спам. Проверих на random стотина и всичко изглеждаше да е ок.
Другия проблем – По някаква причина се оказа, че не мога да трия коментарите през admin панела. Трябваше да намеря решение в което да взема всички коментари маркирани като SPAM и да ги изрия през базата данни.
Другото решение – За работа с базата данни използвах mysql console, но можете да използвате и phpMyAdmin (след като проключите работа с него го изтрийте или забранете достъпа до него, че става страшно ако до забравите).
Следните заявки ще ви свършат работа (имайте предвид, че префикса, който съм използвал е wp_, но на вашата инсталация може да е нещо различно):
Изтриване на всички неодобрени от администратора коментари:
DELETE from wp_comments WHERE comment_approved = '0';
Изтриване на всички ОДОБРЕНИ коментари:
DELETE from wp_comments WHERE comment_approved = '1';
Всички изтрити коментари, които стоят в статус Trash:
DELETE from wp_comments WHERE comment_approved = 'trash';
И накрая и най-важното – всички коментари маркирани като SPAM:
DELETE from wp_comments WHERE comment_approved = 'spam';
Tip – Ако искате да видите съдържанието на таблиците можете да направите това със select. Например ако искам да видя всички SPAM коментари ще пусна тази заявка:
SELECT * from wp_comments WHERE comment_approved = ‘spam’;
Със здраве и гледайте да не затриете нещо важно. Ако имате въпроси можете да ме питате тук преди да действате. Ако мога ще помогна.
В неделя си сецнах кръста и вчера работих от нас. Не е работа това с кръста така, че се пазете.
Иначе днес излязоха видеата от SeConf 2017 – Berlin. Изглежда обещаващо и препоръчвам. Аз също ще ги изгледам тези дни.
Другото интересно нещо с което се сблъсках тези дни e тази уязвимост в WordPress. Оказва се, че макар и трудно, има хора, които са успели чрез манипулиране на HOST post property да “обърка” функцията за изпращане на мейли на WP. В линка от горе PoC-а (Proof of Concept) показва ясно, че с няколко реда код и “правилно” конфигуриран sendmail може да се репродуцира (баси тъпата дума) проблема.
От WordPress още не са го оправили така, че честито на всички – всеки от нас си има по един 0-day vulnerability. Решението за сега е 2FA като Rublon, който изпозлвам аз в този блог – работи бързо и лесно, а 2FA е реализирана със сканиране на баркод директно от екрана.
И последно, обещавам – в офиса си говорихме за git и колегите размениха по няколко линка за git tutorials:
git-flow cheatsheet – страхотна визуализация и огранизация на git процесите;
Преди седмица бях поканен от огранизаторите на Europe Code Week Varna да бъда лектор за втори път на формата. Първия път беше преди две години в неприветливата и студена сграда на Стоматологията, но пък залата беше на 100% пълна (около сто човека), което беше и най-голямото ми представяне до момента.
Тазгодишното събитие ще се проведе в далеч по-приветливата обстановка на хотел “Черно Море”, а моята лекция ще започне от 10:00 часа.
Пак ще си говорим за QA, за ученици и струденти, за основните и толкова важни неща, които често се пропускат дори и от хората, които вече са в бранша. Ще си говорим и за това колко е важно да знаем основите на quality assurance без значение дали сме програмисти, мениджъри или каквито и да е било.
Най-накрая ще говоря и за това, че да си добър Quality Assurance трябва да си малко биполярен (в последните 2 лекции буквално ми беше забранено да говоря за това), ще си говорим за хейта в нашия бранш и за още едно-две интересни и рядко споменавани неща.
Линк към събитието можете да видите тук и обърнете внимание, че има безплатна регистрация. Аз започвам от 10:00 и ще се радвам да се видим там.
Петък вечер в нас беше голям купон. Бях обърнал цялата къща с краката нагоре и бях изкарал почти всичката си вело екипировка. Кочината придоби още по-мащабни размери когато котката Иво прецизно дърпаше всяка ластичка, търкалящ се предмет или каквото и да е висящо нещо, която намери.
В един часа вечерта пуснах едно бързо пране с подбраните неща за голямото каране и си продължих с другите си задачки. Тук искам да отбележа, че сутринта станах в 6:30 за да се видя с приятели на по кафе на плажа. Имах чувството, че чаках пералнята 2 часа и накрая към 3:00 се предадох.
Днес за около десети път за последните 2 седмици ходих да ми видят колелото (за това блог пост няма да има, че още ми държи влага) и после хапнахме торти-морти в Кафе-Мафе (да, наистина так се казва кафенето) и по задачки.
Всичко около голямото каране е приготвено (включително и демонтажа на решетката между багажника на колата и задните седалки) и ме очаква.
Опитвам се да не се отдам изцяло на вълнението, но май не ми се получава.
Мога с ръка на сърце да кажа, че не съм се вълнувал толкова много от месеци.
Голямото ми каране ще започне само след четири дни. 90% от техниката и екипировката са подготвени, ума ми – също.
Понеже имаше проблем с монтирането на багажника (като педалирам прав гумата се забиваше в рамката?!?) към рамката взех решението да отида с колата до Велико Търново и оттам с колелото до Казанлък. Оттам вече ще видя дали ще изкача връх Шипка и Бузлуджа или ще оставя за някой от следващите дни. След това следва прибиране във Велико Търново, транспорт, преспиване в колата и старт на следващия ден на ново и вълнуващо място и така следващите няколко дни. Основния ми таргет ще са ~100 км. дневно.
Утре остава да си свърша задачките в офиса и после това, което ще бъда аз следващата седмица ще е колоездене и авантюризъм.
Благодаря много на всички, които вярват в мен и на тези, коит овярват, но не одобряват това мое начинание :)
Седмица след това каране ще последва участието ми в MTB състезанието “Зелен маратон 2017” на което ще се пусна с 20 км. колоездене и 10 бягане. Тук можете да видите как преживях първия си дуатлон.
Още помня първия си учебен ден в девети клас – ново училище, нови хора, нов директор, който беше много висок и приличаше на Джорд Вашингтон. Той дойде при мен, стисна ми силно ръката и каза – “Добре дошъл в СОУ Димитър Талев”.
Двайсеттина състезания (повечето спечелени) по-късно, много нови приятели и брилиантни учители (начело , но не само, с г-жа Маринела Горанова, която наля огромна част в фундамента, който използвам на дневна база в работата си) дойде последния учебен ден. Помня, че ми се плачеше. Исках да изкарам наново последната си година, исках пак да влизаме в абсурдни приключения, да се състезавам, да уча и да бъда с моите приятели.
Е – 12 години след като свърши последния ми учебен ден призовавам всеки, който сега чете този пост и е още ученик да се наслади на тези моменти.
Ако ви е тежко, тъпо, трудно, лесно – това е нормално. Ако се влюбени, объркани, математиката ви е трудна – и това е нормално.
Едно от малкото сигурни неща, които научих последните 20-тина съзнателни години от моя живот бяха, че човек трябва да бъде себе си – дали ще е малко странен или ще се кефи на математиката или програмирането от мъничък, дали ще реве на Moulin Rouge или ще слуша System of a Down – няма значение. Всеки оставя отпечатък в този голям и шарен свят и нека този отпечатък не е като направен от калъп.
Честит петнадесети Септември уважаеми учители и ученици. Бъдете позитивни и готови за жертви и компромиси за другата страна, бъдете критични и питайте, бъдете любопитни и се усмихвайте по-често.
Ваш,
Недко.
П.С. И говорейки за учители явно не са ме научили добре да слагам запетайките, но се надявам да ми простите.
