Author: Недко

Часът е някъде около 1 сутринта и слушам Димо от ПИФ.

Скоро се срещнах случайно с Гери, която ми беше sister in crime когато Димо идваше на концерти във Варна. Тя ме запозна с мееега много хора и двамата имаме супер много спомени от там.

Нещо се случи и минаха много години преди да се засечем случайно отново. Припомнихме си Димо и с удоволствие установих, че и за двама ни страстта към неговата музика изобщо не е намаляла (както да речем беше навремето с изпълнители, които като приключат по една или друга причина просто биват забравени).
Хубаво е човек да си спомня за минали неща (понякога). А на ПИФ им помня всяка дума от песните с паузите и акустичните варианти.

Ех, Димо, жалко, че така те загубихме.

Edit – май ще е добра идея да подготвя един плейлист с най-доброто за мен от ПИФ има неща, които съм забравил като например Понякога.

Мамоу – първо след поста ми за това, че ще съм лектор в QA:ChallengeAccepted в LinkedIn имам почти 100 лайка, което се равнява на един газлион във фейсбук. Второ – TinQin постнаха също анонс, че ще съм там.

Сега ще е много забавно когато тръгна да си пиша постовете, които съм планирал за фестивали и концерти, за тежка музика и подобни.

Но никой не е умрял от слушане на малко Dimmu Borgir.

Освен това ще завъртя и един въпростник за това на кой какво ще му е интересно по темата, защото (както никой път) започвам да си правя презентацията от рано.

Изключително съм благодарен на хората, които ми писаха, оказа се, че блогът има повече от 2-3 читателя, което ме накара да се усмихна, а това, особено последно време, си е рядкост.

А да – освен това за първа година от незнамколковреме не празнувам деня на системния администратор, което също е тъжно.

Вдишвам, издишвам, вдишвам, издишвам.

Навън е тъмно, новолуние е и не се вижда нищо освен бегли спомени от форми в далечината.

Главата ми е пълна до горе. Беше гаден месец, гадни месеци по-скоро. И в момента имам толкова много тежест имам в главата, че я усещам празна. Празна, но някак празна по правилния начин, тук в този момент.

И натискам колкото мога. Застанал съм на лакти, едно малко велкро ми продира лявото бедро, но не спирам.
Усещам мускулите си просто като парче месо, нищо повече. Не усещам нищо. Нито вече парещият ми дроб, нито краката, нито ръцете, нито това, че усещам вече вкус на кръв в устата си.

Усещам обаче въздуха, ароматите на билки наоколо, усещам себе си, усещам че съм там, където искам да бъда. Усещам, че съм аз.

Мисля постоянно за децата и се сещам за пухкавите им крачета, за “Тати, тати, може ли да ми скъсаш праскова” на Борко или “Таааати?” на Оги.

И знам, че ако нещо се случи с мен и дойде краят точно в този момент бих го приел без възражения. Ще бъда в мир със себе си, макар и без последно “Довиждане”.

Идват десетте километра и времето да обърна посоката. Малки буболечки се блъскат в главата ми, а Кори Тейлър пее сърцераздирателната Snuff, очите ми са пълни и идва време за прибиране вкъщи.

Призраците на бегли пропорции кръжат около мен, тъмно е, някои ще кажат – “като в кучи гъз”, а аз – “Като в душа”. Главата ми се накланя настрани, но без да искам това. Изморен съм, празен съм отвътре, искам пак да видя децата и не знам дали искам да се прибирам повече. Може би ако имам късмет и се случи нещо по пътя на обратно…

Не се случва.

Прибирам се и си лягам в празното легло, в тихата стая, сам, прегърнал любимата играчка на Борко.

И сълзите започват да текат, както всяка вечер от вече седмици насам.

Празно е, тихо и боли. По-добре няма да стане.
И се усещам, че си мисля дали следващия път няма да имам късмет и просто да не се прибера? Инциденти се случват на всеки.

Някой пак е палил пало санто
и витая в небесата – ало! ало!
Само две чертички
върху листа бял
аз смятам, че е плюс, а ти че кръст – не ми се вярва

Първата ти чакра – да почнем от нея
да разтърсим и храма на твоя бог водолея
потъвам във вина, но не ходя ръце да мия,
бърша си мустака в бедро и треперя.

Случайна ли беше нашата среща
или някой друг диктува кое и как да бъде точно.
Аз вярвам от мен зависи какво да си сготвя,
не и как лунен лъч светва във хола.

Далеч не мисля всичко важно е в главата ми,
но как да преборя силното желание за пълен мир.
Ще седна на килима в поредния опит
отвътре някак да усетя спокойствие.

Не бой се!
Знам един в дианабад, дето лее
коршуми и май, че не е шарлатан голям.
Се’ш се – пращам хора, квартали, мунициите, схемите.
Да личи отдалече, че съм паднал от Марс.
Всичко е игра на зар – дюшеш, картите таро слушаме.
Паля цигара, чуй ме – креват от лилав пушек.
Телата – пожар адов, вселена нагорещена
и пламва оставя само пепел, легенда нема.

Луната ме съблече с лъчи
хладно ти е, с теб ме завий и
нищо повече.
Отпусни се – падаш – вече не си
докосни ме без ръце и вземи
много повече.
Луната ни съблече с лъчи,
телата ни са бели лъжи и нищо повече.
Отпусни се – падаш – вече не си
докосни ме без ръце и вземи
много повече.

Колко трудно е да си спазим оправданията?
Колко псувам тая карма, а не вярвам в тва.
Колко пусто е без вяра, но това съм аз!
За к’во се цупиш? Т’ва от моя зодиакален знак.

Да, гали ме по гривата – с пешка взимаш царицата
Остани по без нищо, без обеци и без ризница.
Уязвими взаимно, безсилни пред изкушението
Да намерим нещо повече от телесното, къде е то?

То е там, където има тишина,
Където мислите витаят, но не са ни господар
То бяга от излишния шум и тая пуста суета
като хипноза.

Все изгубени в мисли, избледняла сетивност.
Цялата форма започва да губи смисъл.
Вземи едно кълбо прежда, изплети ми душата си.
Усети ли? Къде си ти?

Изгумен в лабиринт на подсъзнанието,
Тъмен като в рог – мазохист съм и желая го
Страх ме е, но слушай моя страшен вой!
Слушай к’во ти ка’ам – безразсъдно е да предаваш тая разруха за сакрална!
Изгубени във вакуум се разсейваме с приказки.
Задръжки, предразсъдъци, претенции – събличам ги.
Световете ти вдишвам ги дълбоко в ямата
и ако не е завинаги, то в отсрочка е вярата.

Луната ме съблече с лъчи
хладно ти е, с теб ме завий и
нищо повече.
Отпусни се – падаш – вече не си
докосни ме без ръце и вземи
много повече.
Луната ни съблече с лъчи,
телата ни са бели лъжи и нищо повече.
Отпусни се – падаш – вече не си
докосни ме без ръце и вземи
много повече.

Чуй се, вкопчен си в материята
Неусетно пак ми кзваш за твоя път – земния, дар.
Не отричам и страстта е безгранична
Тръгвам, битката ми е лична.

Лице в лице изгубено его, което търси име.
После вещ, топлина, някой да го завие.
Това е само началото на едно от онези
непростими предстелства.

Луната ме съблече с лъчи
хладно ти е, с теб ме завий и
нищо повече.
Отпусни се – падаш – вече не си
докосни ме без ръце и вземи
много повече.
Луната ни съблече с лъчи,
телата ни са бели лъжи и нищо повече.
Отпусни се – падаш – вече не си
докосни ме без ръце и вземи
много повече.

Човек и добре да живее все някога му свършва мястото на сървъра.
Освен marvin имам и един друг, много по-малък VPS на който се мъдри един WordPress. Та вчера UptimeRobot-а ми светна, че сайта е down, логвам се и:

user@xxx:~# tail -f /var/log-bash: cannot create temp file for here-document: No space left on device
-bash: cannot create temp file for here-document: No space left on device

Интересното е, че си имам конфигуриран logrotate, но файла се е пълнил прекалено бързо за под един ден, колкото му беше retention period-а и бам – успял да напълни диска.
Та как да е, сърбяха ме ръцете и се метнах с главата напред да дебъгвам. В крайна сметка се оказа, че ispconfig (това недоразумение, което не знам защо още търпя) е решило с последния ъпдейт да смени версията на php от 7.х до 8.х и оттам тръгват редица warning messages от този тип:

24.03.2024-18:34 - WARNING - There is already a lockfile set, but no process running with this pid (26905). Continuing.
PHP Fatal error: Uncaught Error: Call to undefined function mysqli_init() in /usr/local/ispconfig/server/lib/classes/db_mysql.inc.php:83
Stack trace:

0 /usr/local/ispconfig/server/lib/app.inc.php(47): db->__construct()

1 /usr/local/ispconfig/server/lib/app.inc.php(216): app->__construct()

2 /usr/local/ispconfig/server/server.php(51): require('/usr/local/ispc…')

3 {main}

thrown in /usr/local/ispconfig/server/lib/classes/db_mysql.inc.php on line 83
PHP Fatal error: Uncaught Error: Call to undefined function mysqli_init() in /usr/local/ispconfig/server/lib/classes/db_mysql.inc.php:83
Stack trace:

0 /usr/local/ispconfig/server/lib/app.inc.php(47): db->__construct()

1 /usr/local/ispconfig/server/lib/app.inc.php(216): app->__construct()

2 /usr/local/ispconfig/security/check.php(32): require('/usr/local/ispc…')

3 {main}

thrown in /usr/local/ispconfig/server/lib/classes/db_mysql.inc.php on line 83

Ta така де – изпразних съдържанието на лог-а, което вече беше няколко гигабайта, смених версията на правилната такава с

sudo update-alternatives --config php

и всичко заспа. Ама пак трябваше на мен да се случва… :D

Note to my future self – мигрирай към latest Debian вместо да оправяш простотиите на ISPConfig.