Author: Недко

Author, writer, cyclist and a passionate DevOps/QA engineer that love to share his knowledge with everyone.

Честит ден на танго

I Write To Remember, And I Write To Forget.

Останаха само фрагменти от едно далечно минало, дълбоко заровено от чужди очи. Остана само това, което е в мен.
И така, преди 9 години влязох за пръв път в часовете по танго. И от първия ден в който се потих като прасе, настъпвах дамите с които танцувах и забравях стъпки в стотната в която ми ги показваха, смущавах се от близкия хват и не вярвах да си взема обувки за танци , отпеснах се, та до сега едно малко парченце си остана в мен. Парченце (д)еволюирала любов, прикрита дълбока, нелечима тъга, вътрешно щастие и лекота си остана да плува из мислите ми.

Сещам се за Креми, която стоически ни научи да дишаме и ходим, която не се оплака нито веднъж, че стояхме до 12 вечерта седмици наред за да си научим хореографиите, говореше с всеки от нас заедно и по отделно, помагаше ни.

Сещам се и за Пламен, който ми подари тетрадка и ми поръча в нея да напиша най-хубавите си стихове.

Сещам се и за Милена, за Деси, Надето и Нели с които тренирахме стотици часове за да можем да излезем на сцена, да покажем, че танго е мноооого много повече от клишетата по филмите, да покажем и на себе си, че можем, да пишем поезия под звуците на Otros Aires, Gothan Project, Пиацола, Assassin’s tango-то на Джон Пауел. Благодаря.

През седмица се сещам за Ванката и Креми, за Ани и Вили, за Цве, за Емо, Диди, Лили, Габи, за Сашо (с който танцувахме веднъж версията за двама мъже в танго и беше доста disturbing), за Диди, за Марто и Катето, за Бояна и Юли, за Пацо, Рени, Нели, за Стоян и Деситата, за Мимето, за Ники и Пламен, Тома и Виктор за бургаската група. За всички.
Сещам се и за Тони, първокласника, който на съвсем първото ми представление, тогава във Варна МОЛ, дойде при мен, потупа ме по рамото и каза – “Не се притеснявай, не е трудно, важното е само да вярваш в себе си и в момичето с което танцуваш”. Сега Тони е голям, но завинаги ще остане спомена за мъдростта на един седемгодишен.

Пиша за да не забравя.

Помня и Varna Summer Festival, беше преди толкова много години. Сещам се как всички треперихме като вейки, имаше сцена, хора, музика, всички се забавляваха. Беше нещо, което ще нося в себе си до края.


Честит празник на всеки, който малко или много се е захващал с танго. Всички, които го харесваме сме малко или много повредени – имаме нещо, което ни тежи, което изплува рядко, но е там и точно танго в един или друг момент от животите ни е помагало.
И сега, няколко години по-късно, когато обувките ми са покрити в прах аз си спомням и още се отъждествявам със залата, с Креми, с всичките тези чудесни хора.

Честит ден на танго.

Дикпикнаха ме …

Да ви разказвам как ме dickpic-наха преди няколко дни. На клетия marvin освен блога виси и сайта на едни мои приятели от танцова школа. И така има някакви неща, които човека, който се занимава с него трябва да се направят и ми пише и в някакъв момент трбяваше да му ъпдейтна конфигурацията и му викам – “Това ще отнеме 10-тина минути, ще ти пиша” и тоз ми прати кур. Ама не се ебавам, беше снимка на кура му и отдолу писал “полунадървен” или нещо такова (ест. имам го на screenshot, но няма да ви го пречинявам) И пуля се аз и си викам – “Бах мааму тоя какво ниско ниво на търпимост има, хем фор фрии му правя неща хем и кур ми праща. И тоз, след 5 сек. го изтри и ми праща аудио (което бях малко резертиран да отворя) и се смее и вика – “Абе пиша си тука с една и … така, сори”. Ама кура е пратен и се чудя сега дали беше за мен или е пращащ курове насам и натам… Те така.

Ще ставам татко

Каня се от месеци да пиша тук, но по една или друга причина все отлагах.

Та да – ще ставам татко. След като се оженихме със Зуза назря бързо момента да си признаем, че искаме дете и то не от днес и нещата се случиха бързо. Казахме на семействата на четвъртия месец заради COVID-19 блокадата по пътищата и така.

Не мисля, че съм се чувствал по-щастлив от тези последните месеци в които всеки от семействата и приятелите е жив и здрав, ние се оженихме (бяхме 5 човека точно в началния пик на COVID-19), а сега и чакането на малкия.

А да, малкия, момченце ще е. Към момента всичко тече нормално, термина е за 02.11.2020 така, че нека пращаме вселенска енергия (или шоколади) на Зуза и малкия всичко да е наред.

Направихме мега ремонта на детската (плюс умно осветление, НАЙ-НАКРАЯ!!!), който започна само с “Нека сменим тапетите” и свърши с тотална подмяна на всичко (ламинат/тапети/пребоядисване/нови мебели, всичко). Така би изглеждала детската стая на моите мечти като бях малък в общи линии.

Еми това е и съвет – задължително си направете бременна фотосесия – спомените, които остават са наистина страхотни.

22.10.2020 – nedko.info беше off за 24 часа, големи новини, ъпдейти, клюки, абе всичко в един пост

Айй карамба, последните 24 часа бяха като да си от кофти страната на евтин порно филм. marvin живее в data centers на Digital Ocean и последните 2 години бях доста доволен. И ето, че счупиха един сайт, който хоствам при мен на добра воля и ми спряха целия VPS. Дебъгвах 3-4 часа, виках за помощ Владо и накрая излезе външен firewall. Писах тикети, response time – 3-4 часа на съобщение от г-н Кумар. И накрая вече ми кипна и писах във фейсбук страницата на компанията и СЛЕД ТРИ МИНУТИ вече бях on. Странно нещо са това социалните мрежи, а? Ако на някой му е интересно бих разказал по какъв път минахме да дебъхнем и да направим изводите си.

После – не съм писал от месеци, причина имам, за която ще пиша в отделен пост.

Иначе съм жив (все още), работя, излизам доста по-малко от нас по ред причини, не карам колело от Юли месец (занимавам се със зъби, операции, мамата си тракало), но пък Септември се хванахме със Златина и отпрашихме към София където аз говорих на QA: Challenge accepted 6.0 (за трета поредна година) и беше наистина голямо преживяване.

Другите новини както писах по-горе – в отделен пост. Сега ви оставам в ръцете на най-усмихнатото емо/гот (?) и този безкрайно мазен груув, който ме кара да подскачам на стола като ученичка.

Мина QA: Challenge Accepted 6.0

Мина, мина, мина! Чаках този момент от няколко месеца вече и като мина се образува стандартния вакуум който си се появява след като сляза от сцената.

Този път публиката беше разделена на три основни части – в залата, отвън и online. Общо организаотирте казаха, че са били долу-горе колкото миналата година – малко над 700 човека (без тези, които после са гледали видеата).

Подготовката ми започна началото на годината и когато COVID-19 отложи конференцията за Септември бях се поотпуснал, но като стана Септември пак беше драма. Но този път контролирана драма. Този път научих токова много по темата, че смятам да направя първите 2-3 епизода на подкаста по темата с говорене пред публика. Смятам да говоря освен за нормалните неща като подготовка, soft & hard skills и за неща за които рядко се говори – какво е да стъпиш наистина на сцената, какво може да се счупи там (например аз чувах гласа си с около половин секунда закъснение и това ме счупи много).

Този път Златина беше с мен, беше първата ми big-scale conference с нея и това помогна доста. Дори после преживях доста по-лесно цялата комуникация с хората и видях красивото в неща, които не бях забелязвал.

Да, освен това имам разни новини за споделяне, които бавих, защото не измислих как да ги представя по интересен начин тук, защото този телеграфния не ми харесва изобщо.

Те така де, друго интересно е какъв импакт може да има и LinkedIn. Споделих преди няколко дни пост за конференцията и събра общо над 4600 views, 70-тина лайка и огромен брой читатели, които не са HR (което всъщност ме учуди най-много).

Те така де, очаквайте скоро по-подреден и panic-free епизод с основните точки от talk-а ми. Даже се замислям дали няма да е удачно да го изнеса (без техническите детайли) на TedX. Вие какво мислите?

P.S. Аз забравих най-важното, бе!

Линк към презентацията можете да намерите тук.

QA: Challenge Accepted 6.0 English podcast

A (not) so short English version of my talk “How (not) to talk at conferences” at QA: Challenge Accepted 6.0.

It’s my first episode of the series. On the next episodes of the series I’ll cover:

  • Soft skills
  • Hard skills
  • Practical presentation examples
  • Fighting a stage fright
  • memes!

Questions

If you have questions you can ask them on Discord or at https://sli.do/NedTalk

Ще бъда лектор на QA Challenge Accepted 6.0

Малко може би закъснях с новината, но след като писах февруари месец, че ще съм лектор на QA Challenge Accepted 6.0 после дойде COVID-19 и така до 12 Септември. Та да – след седмица съм в София и ако някой иска може да ме дръпне и да си подрънкаме на конференцията.

Fun fact е, че времетраенето ми удължено от 25 на 30 минути така, че все ще се намери време евентуално да кажа нещо умно. Или пък ще е абсолютния провал (за който също ще си говорим там).

Наздраве. Хлъц.

NAS у нас

Тези с които разговарям напоследък сигурно им е писнало от темата, НО най-накрая се навих да си направя home NAS проекта, който мислих толкова време. В нас при разчистването се оказа, че имам 10 диска (don’t ask…) повечето от които от по 1ТБ. Първо ги бях пуснал в hardwarebg и olx, но при слабия интерес реших да ползвам каквото имам и ето, че в тестова среда имам една много прилична конфигурация с Xeon E3-1225 V2, 16 ГБ ECC рам, 7 диска (от които два са в mirror 4 са в raidz1 и един системен, който скоро време трябва да ъпгрейдна на SSD. Всичко това се търкаля на FreeNAS, който е базиран на FreeBSD, което е чудесен момент да мога да се докосна в света на BSD.
Цялото това нещо го набухах в едно Lenovo E31 с малък хак за захранването, защото оригиналното е 280W и имайки предвид, че процесора е с TPD 95W, 7 диска по средно 20W без да смятаме RAM, дънна платка и т.н. така, че един 400W Fortron свърши чудесна работа.

Цялата машина е супер студена, при няколкодневна работа процесора не се качи на повече от 36 градуса, макар, че съм длъжен да отбележа, че през повече време беше idle.

Ето и как изглеждат за сега zpool-овете ми:

nedko@freenas[~]# zpool list
NAME           SIZE  ALLOC   FREE  CKPOINT  EXPANDSZ   FRAG    CAP  DEDUP  HEALTH  ALTROOT
Mirror-1.5TB  1.36T  20.5G  1.34T        -         -     0%     1%  1.00x  ONLINE  /mnt
RaidZ-3TB     3.62T  27.4M  3.62T        -         -     0%     0%  1.00x  ONLINE  /mnt
freenas-boot   912G  36.0G   876G        -         -     0%     3%  1.00x  ONLINE  -

Те така. Скоро след като вкарам машината в production ще пиша по-подробно, зщаото темата е мега интересна, а сега с тези евтини workstations (защото Xeon + ecc memory не е излишна екстра особено зa zfs) + 3 диска по 4 ТБ например можете да си разрешите проблемите за няколко години напред.

От тук нататък опциите са всевъзможни като едно от първите неща, които смятам да направя е да заменя моя backup script, който fork-нах преди време с по-сериозен solution като rsync, duplicity, bacula или нещо друго, ще видим тестовете какво ще кажат.

С малки стъпки към прогреса

Вчера наново започнах да препрочитам блога на maniax-а и някак ми дойде желание да продължа с моя блог.
Доста мислих защо стана така, че постепенно спрях да пиша в него и осъзнах защо – в началото беше с постове като този – какво ми се е случило, разни размисли, стихове и разкази, tech news, после обаче започнах да пиша малко по-дълги постове (и най-дебелия ми разказ “Мина Дунав Ултра 2018“, в който има скромните 5683 думи…), после това започна да става стандарт, после направих списък със статии по които ще пиша и накрая смених работата и всичко остана на заден план. Дори и това да постна няколко любими български автора.

Тъй де. Ей ме на. Лонг стори шорт:

  • Още карам колелото;
  • Още си мечтая да се включа в извращението наречено Дунав Ултра (или друг подобен challenge);
  • Преди точно година смених работата и полето – от QA към DevOps (това беше една от темите, които предложих за QA: Challenge Accepted 6.0), чувствам се отлично. Имам супер много, супер различна и супер трудна понякога работа, но чувството на удовлетвореност когато нещо влезе в production по което съм работил е моята най-голяма награда (в отделен пост ще разкажа как затрих едни бази прeди време … :D );
  • Мисля си за подкаста и формата му и колкото повече мисля толкова по-малко неща ми остават. Моите идеи се препокриват на 70% с тези на Говори Интернет, които правят прекалено добри подкасти (тяхната сметка!!!), имат си и Експлейнърът на ГИ и се чудя какво да правя и в коя ниша да се насоча. Не мисля, че някой би искал да слуша едни и същи новини на две различни места;
  • Ще говоря на QA: Challenge Accepted 6.0, който ще е по-особен формат от обикновено благодарение на вируса, който накара всички интроверти да се чувстват на своя територия. Ще говоря за това как да говорим пред публика, което е супер тъпо заглавие, но ще задълбаем малко в психологията, как да излезем от панически атаки (което може да ви сте струва смешно или с прекалено малък шанс да се случи, но ако излезете пред 700 човека всяка малка пукнатинка за която дори и не знаете зейва и положението става да си е*е майката), някакви малки tips and tricks (spoiler alert – ще я има историята за OpenFest и PornHub в history-то на единия от lightning talk-овете) и по-големи tips and tricks и като цяло се очертава да е епична лекция. Или да е пълен провал, ще видим!

Та тъй де. Откъм вицове съм се запасил с един златен фонд, който ще изсипя някъде тук, защото поколенията трябва да знаят какъв идиот е бил баща им. Освен това в Pocket имам супер много материал поне за няколко епизода.

Те така. Радвам се да се видим отново и до нови (скорощни срещи).

3/7 Христо Ботев

Днес в 12:00 си спомняме за Христо Ботев, който дори и няма да се опитвам да опиша, да разкажа със скромните си спомени от училище за него, нито да опиша величествената му битка (вътрешна и външна) в която участва за да освободи страната ни.

“Благословен бог наш…”

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…

МОЯТА МОЛИТВА – Христо Ботев