Рядко попадам на музика, която да докосне точната струна в душата ми (простете за клишето), но ето, че от няколко дни слушам Dies Irae в интерпретацията на Верди, която сама по себе си има … бомбастичен, мисля, че е правилната дума, заряд. Стана ми нещо като хоби да слушам различни филхармонии да свирят точно тази мелодия и всички те са превъзходни. Ето нещо с диригента Jacek Kaspszyk, което може да вдигне и мъртвец (pun intended):

Та търся си аз други изпълнения (писал съм в блога и преди, но като си харесам някоя песен излизам малко в крайности, имам 47 кавъра на Radiohead – Creep) и срещам на Synestia, викам си – КАКВО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ? Е, случи се. Рядко ми приляга така песен и си я въртя на repeat, но тази, богу, ме привлече като магнит. Първичното, могъщо звучене на симфоничния deathcore е величествено, чудесно изпипано и предлага точно това, което очакваме – брутално, силно и в стила на Synestia:

Интересен факт е, че бандата е от само двама души Sam Melchior, който композира и пише текстовете на мелодиите и Ville Hokkanen, който е вокалист.

Не знам защо, но някак си правя паралел с моите любими Igorr. Макар и с доста по-различно звучене те също предоставят това, което очакваме (особено когато в сместа за изготвянето на песента участа и Джордж Корпсграйндър, волал на Cannibal Corpse), макар и много по-мелодично и малко по-усмирено: