Малко преди да си легна попаднах случайно на едно бижу. Френска група прави кавър на няколко песни и дават интервю. Та фокуса е върху последната песен, една от любимите ми песни още от юношеството ми – Lonely day на System of a Down.

Аз съм от хората, които слушат кавъри, защото в тях можем да чуем друга душа в същата песен, да чуем това, което винаги сме искали да чуем (например да чуеш Sweet dreams в малко по-тежък вариант). И ето, че идва тази група в която първо, че изглеждат така все едно ще те почерпят една бира и ще изкарате страхотно, а певицата е просто брилиантна в нейния си глас. Контролът ѝ е невероятен, вибратото ѝ е on spot, а гласът ѝ е направен от облаци – толкова е ефирен и лек.

Lonely day винаги е била важна за мен. Тя винаги е носила тъгата на изминалото/изминаващото, на безнадежното усещане, че това, което се случва сега, точно в този момент, ти се изплъзва от ръцете, колкото и силно да го стискаш. А гласът на Сердж Танакиан, вокала на SOAD е великолепен – напевен, но остър, груб в красотата си и много, много непреклонен, точно като съзряващ юноша, макар, че когато излиза песента (2005г.) той е бил на цели 38. Нека не забравяме и много колоритния Дарън Макалиан, който също участва и като вокал в песента, който пък има гласът точно на 2005 – бунтовнически.

Оставям тук и оригиналът: