Не мога да повярвам, че Януари свърши толкова бързо и в същото време – толкова отвратително бавно. Някакъв парадокс е това.

Вчера Оги изкара за пръв път цял ден в яслата и това е game changer, защото така няма да ми се наложи да работя от колата за да изчаквам до 12:00 часа когато ми го връщат.

Освен това последните дни ми е направо непосилен живота. В офиса са добре нещата, но енергията ми (колкото и малко да имам) я хвърлям всичката към децата и съответно за мен не остава нищо. Не се оплаквам (много), но понякога живота не е забавен.