С шведите Arch Enemy се срещнахме доста късно в моя метълски живот, но си беше любов от пръв поглед. Първото, което прави впечатление винаги е Анджела като женски вокал в melodic death metal банда. Това винаги прави впечатление. После се започва с останалия lineup като единствения оригинален член от състава на Arch Enemy е китариста Michael Amott, който като основател на групата свири от ѝ създаване от 1995 та чак до днес.

Интересен факт е, че от създаването си до 2000 година бандата има мъж вокал – Johan Liiva, който ѝ придава доста тежък нюанс, а бандата по него време залага доста на дългите сола. Енергията, която носи бандата след смяната му с Анджела и след това Алиса е доста по-различна. Бих ги оприличил в началото на сравнително типична, тежка и лепкава мелодика, типична за мелодичния death metal. След като вокалите се сменят всичко става много по-динамично, експлозивно ако речете.
Ето и едно изпълнение на Johan Liiva с неговата друга група – Black Earth:

Johan Liiva напуска групата през 2000 година и … и после идва ерата на Angela Gossow с която се и запознах с бандата. Анджела носи неподправения дух на death metal-а – тя е експлозивна, пее невероятно добре, а сценичното ѝ поведение напълно отговаря на бандата, музиката и на нея. С нея Arch Enemy стават далеч по-популярни и това не е от факта, че е жена, а че е звеееерски добра. Едни от любимите ми техни изпълнения (включително и песента, която си пуснах докато пиша този текст) е от един техен незабравим концерт от албума Tyrants of the Rising Sun изнесен през 2008 в Токио:

Ако се чудите какво конкретно ми харесва на мен това безспорно са:

  1. Taking Back My Soul
  2. We Will Rise
  3. Dead Eyes See No Future
  4. Nemesis

Анджела е част ог групата от 2000 година do 2014 година, когато две седмици след издаването на техния албум War Ethernal обявява, че напуска групата къде за творческа почивка, къде за време за семейството. Последната песен, която е записана с нейно участие е на небеизвестните Amaranthe където партнира с шведката Elize Ryd:

След като Анджела излиза от играта, така да се каже, бива заместена от канадката Alissa White-Gluz (съпруга на онзидсълготоиме (Doyle Wolfgang von Frankenstein) по-известен като китарист в Misfits, която идва от небезизвестната metal core група – The Agonist. Тя също има много какво да даде на групата като не трябва да пропускаме и факта, че е пяла в стилове като power metal, symphonic metal и deathcore в бандика като Kamelot, Delain и Powerwolf (всички от изброените съм ги слушал на живо, но за жалост без нейно участие).

Алиса е страхотна и добавя цвят в групата, но моето лично усещане е, че не си дава душата като Анджела. Нещо в нея ми казва – “Идвам да пея, но след 2 часа имам малко работа” и някак нейния импакт върху групата не е и на половина колкото този на Анджела.

Към момента Arch Enemy имат 11 албума и един обявен за 2025 г.:

  1. Black Earth (1996)
  2. Stigmata (1998)
  3. Burning Bridges (1999)
  4. Wages of Sin (2001)
  5. Anthems of Rebellion (2003)
  6. Doomsday Machine (2005)
  7. Rise of the Tyrant (2007)
  8. Khaos Legions (2011)
  9. War Eternal (2014)
  10. Will to Power (2017)
  11. Deceivers (2022)
  12. Blood Dynasty (който чакаме в края на Март 2025 г.)

Ако сте чули по-горните ми предложения или познавате групата по от отдавна, знаете за всичктие дразги около феновете – коя била по-добра, коя по-лоша, но за мен Анджела си остава лицето и гласът на Arch Enemy. Тя е жестока, необуздана, изключитела в гласът си и невероятно пасваща на музиката на Arch Enemy.

Какво прави Анджела към момента ще се зачудите? След напускането си като вокал на Arch Enemy тя остава в бандата като техен мениджър. В допълнение с това явно е добра и е мениджър на още три банди – Spiritual Beggars, Amaranthe and Obscura.