Преди малко видях, че Г.Г. ще пуска съвсем скоро новата си книга с името “Градинарят и смъртта”.

Това са великолепни новини, защото както той пише във FB – “Макар че всичките ми книга са лични, тази май е най-личната след „Естествен роман“. Надявам се сама да намери пътя до следобедите на своите читатели.”

Тук ще оставя и частта, която той е решил да сподели с нас. Вече съм си пуснал preorder и нямам ама абсолютно никакво търпение да ми падне в ръчичките:

Баща ми беше градинар. Сега е градина.

Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина – има ли значение за ботаниката на тъгата.

История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва над мен с всичките си следобеди.

Не книга за смъртта, а за тъгата по живота, който си отива. Има разлика.

Г. Г.

Preorder от тук.