Е – дойде времето да напиша редовното си обещание, че ще изкарам Варненски бреветен уикенд – Събота са 200 км., а Неделя – 300.

Пиша това, за да има какво да ме държи на крака (гуми) докато изстисквам последните капки енергия. Предния път се отказах на половината на втория ден (общо 350 км за двата дни), но този път съм вдигнал ината с поне 3 левела.

За съжаление няма да мога да stream-вам както правих на голямото ми приключение, но пък ще напиша по-подробен блог пост за това.

Седмица по-късно ще бъда в София като лектор на QA: Challenge Accepted 4.0 и се вълнувам страшно много и за това.

 

И за не е непълен този блог пост ще отговоря и тук на хората, които питат “Защо го правя”.

  • Правя го заради себе си;
  • Правя го за да бъда във форма;
  • Правя го, за да видя до къде мога да стигна. Изтръпналите ръце, тотално отказващите крака, глада и желанието за вана и пържола и топла прегръдка;
  • Правя го за да покажа на хората, че спортът е нещо прекрасно и че всеки го може;
  • Правя го заради тишината, която се натрупва като дъждовна вода. Луксът да нямам хаос между ушите, луксът да реша дали искам да мисля нещо различно от това, което правя точно сега, в този момент, лукса да съм сам, аз да определям своя път;
  • Правя го за да изпълня обещанието си към теб, че мога да направя това, което правят малко.
  • Причина да прочета пак своето “Не мога?” без да се чувствам гузен.