Докато втората статия за ISTA 2017 се готви малко загърбих блога.

От 14.11.2017 вечерта до 18.11.2017 г. вечерта бях в София с основна цел да посетя ISTA – една от малкото QA насочени конференции в страната. За нея в друг пост.

Във Вторник кацнах в 22 и нещо и вече ми се спеше. Бакшиша ми говореше някакви неща докато не стигнем в околията на МОЛ “Сердика”. Не разбирам аз ли ги предразполагам или просто има такива хора, но е крайно дразнещо това някой непознат да те занимава с глупостите си.

Видяхме се само с Виктор, че Катина и Алек си бяха легнали, поговорихме си малко за живота, строенето на къща и компютърджийски истории и си легнах.
На следващия ден сутринта се излюпих набързо и с бодра крачка тръгнах към офиса (около 40 минути пеш). Отидох там по-рано и част от колегите вече бяха там за да се видим преди работа, да поговорим простотии и т.н., общо взето – нормалните неща :)
За добре дошъл ми поднесоха две бири и беше трудно да ги скатая за да не личи от далече, че започвам сутринта с бири :)
Деня в Софийския офис на Немечек мина скандално – от всякъде колеги ме дърпаха да ме разпитват как съм, да си разказваме неща по проектите, простотии и т.н. и деня мина супер бързо (дори и успях да свърша няколко неща!).
Вечерта прекарах в приятели, видях се с порасналия Алек, говорихме си до късно и така.
Следващия ден отидох на ISTA 2017 няколко минути след като отвориха регистрациите и имаше немалка опашка. Организацията беше ок и с влизането видях доста познати лица. За останалото можете да прочетете предния ми пост.

Ден трети започна пак с ISTA, нови хора, нови лекции, много кафета, networking. Отказах се да пиша live blog, защото сметнах, че е безпредметно. За сметка на това сега довършвам ден втори от лекциите.

Прибрах се при моите приятели, поговорихме малко и стегнах багажите за място 2 в което щях да преспя един ден. То беше при сестрата и съпруга на Злати заедно с двете деца – Кати на малко над годика и Габи на няколко седмици. Беше приятно, легнахме почти навреме, а на следващия ден станах в 6 и нещо, защото голямата вече се беше наспала и дойде ред за храненето ѝ.

След приятен ден прекаран основно на закрито се сбогувахме, викнах такси (15 кинта) и директно към летището. Почаках малко, четох, дойде моя ред, влязох в самолета и си пуснах албума “You want it darker” на Leonard Cohen и тръгнах да чета. В самолета имаше малко изпълнения от пасажери, които се държаха тъпо със стюардесите, но иначе всичко мина гладко.
Във Варненското летище взех такси (10 кинта) и се отправихме с около 190 км/ч по магистралата и 100 в града към квартирата. След третата забележка към относително грубия шофьор пуснах оплакване към централата на Триум Такси и се разбрахме с 2 думи. Дано да му е за урок.
Прибрах се на топло при Злати и котарака Иво и най-накрая се наспах като хората.