Гледам да не прекалявам с писането за музика в блога, защото я приемам за нещо много лично и интимно. Дори не мога да слушам моята музика докато съм сам на колонка, винаги на слушалки.

И съответно впечатленията ми за някоя песен/група/конкретно изпълнение си остават често за мен.

Но богу, Ren ми е откритието ПОНЕ за 2023. Самоиздат (както обичат да казват старите хора), поет, музикант, невероятно дълбоко проникващи текстове. Самият той е болен от много години, както казва в Hi Ren – “I spend half my life ill” (btw kudos за ill вместо sick, много ми харесва) – автоимунно заболяване има, страда от психоза, лекарите му поставят грешна диагноза – депресия, биполярно разстройство и синдром на хроничната умора, а по-късно и с лаймска болест. Общо взето последният да затвори вратата.

Та аз открих Ren от random Spotify playlist, който той ми приготви. И още в първата минута знаех, че това ще е важно. И исусе (нарочно с малка буква) – беше. Само ще ви кажа, че съм научил на 80% текста и не съм спрял да я въртя в колата и в офиса.

Та ето, че идва нещо ново, негово и аз съм – Please don’t fuck this one. Песента се казва Su!cIde и започва много разочароващо. Едно поп такова. Изслушах я на заден фон докато правих други неща и като свъши си казвах – ок е, но не е masterpiece. Тъкмо щях да затварям таба и се оказа, че песента не е свършила. Подобно на Ren накрая има стих, който е потресаващо болезнен, великолепен и няма да ви излъжа ако ви кажа, че накрая ме разплака.
Когато бяхме малки (13-14 да речем) имаше едно момиче от нашата приятелска група, която реши, че няма да живее повече. Разбиха ѝ сърцето, а тя скочи. От тогава минаха 20 години и още се сещам понякога за деня в който всички научихме.

Сещам се и за Орлин, който си замина преди около 6 години. И за него се сещам сравнително често.

Единственото близко до магията е музиката – кара те да търсиш това, което най-много ти пасва на душата. И като го намериш в правилното количество и в правилния момент остава завинаги.

Представям ви Ren – Suicide