Още съм жив. Къде на майтап, къде на истина понякога се чудя изобщо как съм я докарал до почти 40 лазарника. Особено сега с развода, с въпросите от децата – “Тати, а защо мама живее на друго място? Кога ще дойде тук”, които ми разкъсат сърцето всеки път, то тъмните мисли, които вече постоянно са ми в главата.

Тръгвайте да се тревожите само ако си публикувам най-хубавия стих, защото в болката се ражда най-красивото.

Мислих преди 1-2 години да запиша епизод с още няколко татковци на тема бащинство и да разкажем за нашите воли и неволи през нашата си призма, но колкото повече минава времето – толкова повече виждам, че ще пиша/говоря за развода, защото не съм сам в това “приключение”. Имам още няколко близки и познати, които са търгнали натам.

Живеем в жесток свят в който ни се отнема едно от най-важните неща – възможността да обичаме и да бъдем щастливи.