Откакто започна пандемията срещите ми с хора се ограничи основно до семейство и изключително, изключително рядко с приятели (за мое съжаление…). Та уговаряхме се с Теди и Ели, мои колежки от преди години да се видим, а в същото време други мои колеги от друга фирма – Васето и Денис писаха (с тях имахме традиция да се виждаме по веднъж месечно). И стана така, че четвъртък беше ден за срещи.

Времето беше екстра, разходихме се до едни епични дюнери, след велите опити на 2-3 гларуса да облажат пуснах идеята да отидем за Коста, ходихме, върнахме се и като цяло беше много приятно.
Вечерта след работа отидох до Златната Овца и се видях с моите двамата и беше доста приятно също. От няколко месеца бях намалил алкохола доста и след 4-5 бири там настроението беше повишено значително :D На прибиране решихме с Васето да отидем да ударим една последна (обикновено най-голямата грешка) и отидохме в Баръ където Сашо ми вика – “Бат Недко, затворихме” (което си беше баш така). Излизаме и Васил ме гледа значително учуден и вика – “Баси щом барманите те знаят…” :D

Та не е лошо човек да се види с приятели от време на време.