16.01.2020 – Лолита

Когато свърших с цялата поредица на Хари Потър реших, че с два клика ще намеря нещо добро за слушане в StoryTel (все пак си плащам месечния абонамент). Търсих нещо на български, нещо леко и с приятен глас на човека, който чете. И търсих, и търсих, И ТЪРСИХ и се оказа, че е труно начинание. Реших да прегледам класиките и едно от първите места беше гордо подчертаната като световна класика книгата на Владимир Набоков – “Лолита”. Влязох в Goodreads и видях, че няколко от моята мрежа са я чели и са дали изключително високи оценки и дори ласкав коментар от типа на – “Това е една от най-добрите книги, които някога съм чел.”
Е – бях чувал, че е малко извън … нормите, но все пак издадена през далечната 1955 не очаквах да е нещо, което ще ме шокира.

Е – шокира ме. Три или четири пъти спирах да я слушам. Книгата влиза в главата на Хумберт, главния герой, който признава сам пред себе си, че е педофил, разкрива ни отвратителния свят на своето влечение към деца. Тема, която ми е крайно отвратителна.

И сега сигурно вече въртите очи и си казате – “Е – като не ти е харесала книгата слагаш рейтинг една звезда и продължаваш напред”, но не го направих. Защото според мен Набоков е един изключителен писател, гениален жонгльор на думите и чувствата, всевищ кукловод на описанията, цветовете и онзи тънък послевкус, който остава след някое подробно описание на сюжета наоколо, като вкус от младо вино, прелитащ като пеперуда по непцето преди да бъде погълнато от читателя. (И ето, че се заразих да пиша отново…).

Ако някой ме попита как бих оценил книгата бих я разделил на две основни части:

• Мислите на Хумберт насочени към младата Долорес Хейз (Лолита е само един от начините по който я нарича) за мен са отвратителни, смущаващи и безкрайно гнусни;
• Всичко останало – от описанията през сюжета и известната му сложност са брилиантни.

Може би точно това е била и целта на Набоков – да създаде книга, която противоречи на вятърничевите чиклит, които по онова време са били толкова популярни, да накара читателя да изпита погнуса и да захвърли книгата, да я вземе пак след няколко дни и да я дочете. Да запази спомените за онова прекрасно пътуване със старата кола из цяла Америка, да подуши листата в горите, да усети капките дъжд по лицето си, да застреля Куилти, да изпита унижение и съжаление, да изгуби всичко.

И още нещо, което съвсем не е незначително – огромна част от причината да харесам книгата е и актьора, който я чете – Стоян Алексиев. С дълбокия си, леко дрезгав глас, с умението да ръмжи, но после да чурулика, с безпогрешната си дикция и интонация (което май е едно и също нещо?) той ми става един от любимите озвучители. Със сигурност ще преслушам още негови неща (като съм се загледал към книгите на Георги Господинов, който толкова много обичам).

Spoiler:

Да не кажете, че не съм ви предупредил, макар, че вече сигурно ви жегнах леко с малък тийз само няколко реда по-горе.

Гледайки коментари по книгата и филма (има две екранизации) с учудване виждам, че много казват, че именно Лолита е капачката бензин, която разпалва “горкия” Хумберт. Нека напрая четири малки уточнениея гледайки през моя малък, тесен балкон към ситуацията:

• Първо и най-важно – това е книга, която описва гледната точка на Хумберт – педофил с разклатено психично и физическо здраве (на моменти, лекува се, не искам да влизам в подробности);
• Лолита е крехката жертва, която е изгубила всичко от прекалено рано. И ако сте на страната на хората, които я сочат с пръст и казват, е тя е активната страна, че тя е виновна за това, което се случва имам лоши новини за вас;
• Системния тормоз (от прекалено всякакви естества) над дете на 9-10-11-12-13 години всъщност оформя различно светоусещане у детето. На него му е отнето всичко най-ценно, включително и детството и единственото, което му остава е да оцелява. Част от дейстивята ѝ са продиктувани от внушения на гниещия мозък на Хумберт над нея;
• В youtube има няколко видеа от филма и отдолу някои от коментарите са потресаващи. Следващия път като ходите на плаж не забравяйте да обличате децата си, защото света е гаден, а гнусни хора, които на външен вид изглеждат съвсем нормални има и съм сигурен, че са много.

А вие каква книга бихте ми препоръчали да започна след тази?