Явно преоткривам Таралежков, защото откакто залепнах на Вятъре не съм спрял да я въртя до вчера, когато преоткрих “Нефтохим”. Като я слушах за пръв път явно не съм ѝ дал шанс, защото ми се стори слаба, но ето, че си сменям мнението на 360 градуса (както казваше една учителка в основното ми училище).

Представям ви великолепната любовна история на “Нефтохим”:

Край морето малък град
построен върху тресавище,
в индустриалния квартал
върху бивше гробище
издигат се панелни блокове
като надгробни плочи,
като надгробни плочи
на работническата класа.

припев: Ах, как ухае на Нефтохим!

Едно момче от трети блок
срещна момиче от педесети,
учиха в различни училища
в клас десети.
Срещаха се на пейка в парка ,
а зад тях комините
и зад комините
блъндикаше море.

Ах, как ухае на Нефтохим!

Въглеводороден облак
луната разяжда,
сипят се като сняг
сивите сажди,
а те се целуваха двамата
на фона на комините
и комините
дишаха вместо тях.

Ах, как ухае на Нефтохим!

Порастнаха и си купиха
в десети блок апартамент.
Той оператор в Нефтохима,
тя лаборант.
Ожениха се народиха си
много деца
и заживяха щастливо
сред тапети на цветя.

Ах, как ухае на Нефтохим!

Таралежков – Нефтохим