Да, ще има писание (писаниЯ даже) за Дунав Ултра. Мина, успях да финиширам. Повече – във Фейсбук и в LinkedIn.

Та, основах една групичка в офиса за книжни плъхове и си пишем ъпдейтите там + коментираме книги, обсъждаме всичко свързано с тях. Та не бях писал отдавна и реших да ги ъпдейтна, ще го постна и тук ако на някой му е интересно:

  • Диана Габалдон – в капана на времето, том {1,2} – не. Просто не. Исторически роман с някакво пътуване във времето, осноено всичко е насочено към Джейми – голям шотландец, но дотам. Само ебане и сечене има и то в много, много лошо качество написани. Много. Не препоръчвам.
  • Марио Пузо – Умират глупаците. Великолепна класика, написана изящно и много, много добре. Разказва за зависимостта от хазарта, за писането, за няколко човешки живота и за живота като цяло. Ако ви се чете нещо зряло – това го препоръчвам.
  • Елена Зелена Бърдарова – Селски туризъм – някъде около 2/5, писана от човек, който мисли, че може да пише, но всъщност, изненада, не може. Не.
  • Аз, ваксинаторът – любимия ми български писател в последно време – Стоян Николов – Торлака, пише на серевозападен и е супер забавен. Не очаквайте литературна висота, но шегите и атмосферата са супер.
  • Дейвид Балдачи – Част от секундата, Перфекният удар, Шестият са си мъжки чиклит – ФБР агенти, президенти, кой кого застрелял, кой кого намушкал, като цяло пише добре и го слушам с удоволствие (макар, че не може да се сравнява с Лии Чайлд!)
  • Ларш Кеплер – Свидетел на огъня, Хипнотизаторът, Договорът Паганини са жестоки (всъщност са мъж и жена зад псевдонима). Жесток психологически трилър и поредна част от поредицата за детектив Юна Лина. Препоръчвам силно (макар, че в определени моменти са малко грубички с кръвта и описанията)
  • Георги Бърдаров – За петата ракия (намерете разказа, беше най-четения в нашия интеренет до преди няколко години) – великолепен и майсторски разказ на Бърдаров за човешкото, за ракията, за забравените хора по най-крайните села на България, за враждите и прошките. Много, много препоръчвам.
  • Иво Иванов – Хроника на болката. Знам, че щях да рева на нея, но не очаквах това да стане още на първите 5 страници. Започнах я във втори ден на Дунав Ултра карайки между Никопол и Тутракан, стартирайки на километър 230 и финиширайки на километър 460, , изслушах я за няколко часа. Историите са толкова човешки (не само спортни, има дори (втората история)и за един от най-любимите ми изпълнители – Ленард Коен), че са пронизителни. Разказва за параолимпийци, за постижения извън това, което аз разбирам за екстремно, за отношения и човечност, която е извън възможното. Ако ще четете една книга тази година нека това е тази.
  • Георги Господинов – Градинаря и смъртта – на страница 10 съм и съм трогнат. Говори се, че това е може би върхът на писането на Господинов. Всичко е дълбоко, ошлайфано и поднесено на онези многото чинии, вилици и лъжици, които не знаете откъде да подхванете. Та да – нямам търпение да я изчета поне един път.

Линк към моя GoodReads.