Вчера им върнаха колелото от ремонт. След 2 дни борене като диви прасета момчетата успяха да го докарат в може би най-добрата му форма в която е било до този момент. Детайли за ъпгрейдите и цялосния сетъп – скоро.

Ще ви разкажа за снощното им каране – излязох да тествам промените по колелото, защото те не са малко (от нови компоненти, през поправени такива и до микроскопични настройки, които имат доста голямо значение след 700 км на колелото). И излизам аз и реших да карам бавно за да мога да емулирам карането си и на Дунав Ултра – спокойно темпо, смяна на позиции, следене на метрики (скорост/каданс/HR zone и т.н.). Плюс това изпробвах и нова електролитна напитка. Еми не успях. Фейлнах грандиозно. В момента в който излязох от града и настъпах малко и си викам – “Айде малко темпо, колко му е”, после малко повече, после още повече, после – на абсолютния си максимум. Направо се разбих (от кеф и от каране). Ето и трака ако на някой му е интересно.

И още нещо – в някакъв момент свалих слушалките и раздиращият глас на Кори Тейлър секна и остави шумът на природата да ме обгради и да влезе в мен. Хиляди щурци пееха своята песен, птички си говориха някакви непонятни за мен неща, а как миришеше … ах как миришеше – на гореща земя, на слама, на прах и на живот. Мисля следващия път да намаля още повече времето, което прекарвам със слушалките и да дишам и слушам тази симфония на природа, моят дъх и звуците на веригата на колелото в синхрон с тихите прищраквания на командите.

Ех, Добруджа, моя любов.

Днес ако мога ще направя още едно каране. Време е вече да “кажа” на тялото си, че скоро ни чака много, ама много бой и трябва и двамата да сме подготвени. :D