Баси майката.
С това ще започна. И ще свърша. 2-3 дни преди началото на 2016 година на 70 години си замина машината, легендата и основателя на епичните Motörhead от рак на мозъка.

Много се пошегуваха, че са учудени как черния дроб на Леми Килмистър (Lemmy Kilmister) не е поддал първи, но с шеги или не доста хора са пораснали с неговата музика. Леми беше основател и фронтмен на Моторхед от 1975 до 2015 година.

Повече няма да пиша за него. Думите май са излишни. Да почива в мир.
 

 

А днес Кремена сподели статия на NYTimes, че Дейвид Боуи (David Bowie) е починал днес два дни след 69 си рожден ден. Странен, ексцентричен и гениален Боуи си замина днес след две години борба с рака.

Не мога да напиша повече. Тъжно ми е.
С последните си редове ще ви покажа върха на неговия музикално/театрален гении и как превърна предвещаната си смърт в нещо, което промени частичка от мен.

Представям ви песен от “Blackstar” – последния, 25 албум, на David Bowie носещ името на Lazarus (Lazarus в превод носи името на Свети Лазар, който е възкресен четири дни след смъртта си):

 

 

David Bowie – Lazarus

Look up here, I’m in Heaven!
I’ve got scars that can’t be seen
I’ve got drama, can’t be stolen,
Everybody knows me now
Look up here, man, I’m in danger!
I’ve got nothing left to lose
I’m so high, it makes my brain whirl
Dropped my cellphone down below

Ain’t that just like me?!

By the time I got to New York
I was living like a king
Then I used up all my money
I was looking for your ass

This way or no way
You know I’ll be free
Just like that bluebird
Now, ain’t that just like me?

Oh, I’ll be free
Just like that bluebird
Oh, I’ll be free
Ain’t that just like me?

 

Edit – Попаднах на страхотен gif на David Bowie и всичките му периоди:

 

Edit 22.11.2021 – Попадна ми наново последното видео та ъпдейтнах поста.