TLDR – умря циганката та да се похваля – отново, за четвърти път (!!!), ще бъда лектор на юбилейното издание на QA: Challenge Accepted .

Преди стотина години (или по-точно 2018 г.) когато работих като QA в Немечек един ден когато бях в софийския офис Съби ме попита – “Недко, чувал ли си за QA: Challenge Accepted?”. Разбира се, че бях чувал и освен това много ми се искаше да отида. Тогава още не познавах нито Петър, нито Виктор, нито Милен нито още един куп хора, но бях чувал за тях и много исках да се видя, да науча каквото мога от тях.

Та Съби като един лидер ме погледна в очите и каза – “А искаш ли да споделиш твоя опит с останалите?”. Ако бях в латиноамерикански сериал щях да се хвана с обратното на дланта си за челото и да припадна на забавен кадър. Как така ще ходя да говоря ПРЕД ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ХОРА??? Не, не, отказах му любезно и той беше – “Ок, каквото те кара да се чувстваш щастлив”.

Да, обаче примамката беше пусната и само след няколко седмици препрочитайки всичко каквото мога за събитието и изгледайки всички възможни видеа (или поне по-важнте, айде да не преувеличавам) пак бях в София и му казах – “Правим го”. Успях да вляза в рамките на call for lectures и пуснах това, което ми беше интересно тогава – performance testing. Взеха, че ми харесаха идеята (аз бях в шок) и ето, че няколко месеца по-късно подпухнал от една седмица пиене с колегите излизам на сцената. Казах 1-2 вица, споделих няколко идеи и като цяло се чувствах добре на сцената.

2019 г. не пропуснах да се запиша с другата си страст и говорих за сигурност – “Security Testing – Fast Forward”.

2021 г. – мина време, ковиди, роди ми се първото дете – отново излязох на сцена и тогава изпитах нещо съвсем ново пред 700-те човека на живо и незнамсиколко онлайн гледайки стрийма. Тогава за пръв път получих паник атака на сцена докато говоря за това “Как да (не) говорим по конференции”. Иронично, м?

2022 г. пак кандидатствах и ме одобриха с темата с която ще говоря тази година, НО малкият ми син реши да се деплойне по-рано с няколко седмици и нямаше как да пътувам до София, дори и за ден.

Та ето ни 2024 г. и десетото, юбилейно издание – ще си говорим за QA, за DevOps, за моето приключение (нецензурирано зад – “всичко е страхотно” и е “цветя и рози”, а искрено и без ненужна полемика). Ще си поговорим защо реших да сменя професията си на 33 години и ще си говорим за това как QA ми помогна много за да мина на съседния бряг и да хвана DevOps за ушите с пълна сила.

Ще ви разкажа и как затрих една preprod база в първите си седмици, как на едно демо (пред 50-тина колеги в Немечек) си съборих целия клет VPS (който неиронично се нарича marvin от Пътеводителя (знаете защо)) и купчина истории за това кое ми е помогнало и как за да мога да се чувствам комфортно в позицията си на DevOps (и QA по душа) в TINQIN към този момент.

Това май трябваше да е епизод от подкаста, защото имам още 50 истории за разказване, но да не прекалявам.

Ще се видим на 28 септември на, около и под сцената на QA: Challenge Accepted , а тези, които искат да направим TCP handshake трябва да носят поне една бира за да има поне ACK (това от онзи дик джоук, който няма никакъв шанс да видите на лекцията).