Едно от първите ми спомени свързани с четене и писане е когато майка ми помагаше в първи клас да уча буквите. Доста време мина от тогава.

Помня как беше седнала и ми показваше буква по буква, ченгелче по ченгелче кое как, брат ми се въртеше наоколо и се чудеше какво правим, татко и той помагаше.

Доста време мина от тогава.

Помня първия ми досег с Правец 8М в мазата на началното ми училище и как малко нелегално г-н Петър Стоянов (лека му пръст) ме вкарваше в часовете на по-големите за да науча повече.

Помня и когато смених училището след основното си образование. Там г-жа Маринела Горанова, която преподаваше по ИТ предметите, ни наливаше знания прецизно и внимателно, обясняваше ни ред по ред кое какво и как се случва и ни даде фундамента, който изполвам и до ден днешен. После имах възможността да говоря повечко с тогавашния ни директор, г-н Тодор Георгиев, който ни даде пример какво е да си спокоен и разумен (второто май не го научих много добре), идваше с нас по състезанията и подкрепяше без думи, с благата си усмивка. После дойде ред на висшето ми образование и г-жа Светлана Василева, която от първия ден ни подхвана всичките и с адската педантичност и прецизност продължи да реди фундаментите на науката в главите ни.

После ей така изненадващо за всички започнах да пиша разкази и проза.


Имаше и много други, които са в сърцето и ума ми, но тези, гореизброените, ме направиха (емоционално) грамотен имащ нуждата да дава знанията си на другите ей така, само заради онзи пламък в очите на току-що връхновения.

Честит празник. Обичайте се и си четете по-често заедно.