Стеван Вълдобрев и песента, която (не) е за любов

Стефан Вълдобрев издаде съвместен албум с Обичайните Заподозрени преди почти година носещ заглавието 10½. Не знам защо, но не му обърнах особено внимание до скоро.

Няма да говоря нито за “По-полека”, нито за “Холивуд”, нито за “Бряг с цвят най-зелен”.
Ще говоря за “Тази песен не е за любов”. Spoiler alert – тази песен е за любов.

Стефан Вълдобрев издава първия си, емблематичен албум (О-о-обичам те, мила) преди 23 години. След това издава още десет албума. Всеки различен, цветен и със своите красиви елементи и трески за дялкане.

Но ще говорим за песента, която не е за любов. Не мога да разбера как за 23 години Стефан Вълдобрев не се изхаби, не запя чалга-поп-like еднодневни песни, които да се въртят като бесни по клубовете. С всеки албум се усеща една болезнена доброта, която струи от него. И премереност, красота. Като виното, което колкото повече остарява става още по-хубаво. Между другото той е на 46.

Момчешката любов, дерзания и трудности. Любов, която е била възможна преди, по времето на нашите родители, по времето на техните родители, но не и в нашето. През последните години майката на Вълдобрев боледува и той решава да напише песен за нея и покойния му баща, вероятно с надеждата да се съберат там горе. Така и става. Майка му си заминава миналия ноември, песента остава.

Публикувам текста и видеото. Отделете им 10 минути, заслужават си.

Текст:
Добър вечер… Хей!
Кой ме търси?
А! Ти ли си това?
Ти ли си това…
По-добре недей.
Не се ли свърши
старата игра…
Старата игра.

Стана време
да се разделим –
би ли ме прегърнала?
Би ли помълчала с мен?
Би ли се засмяла
както правеше преди?
А когато тръгна,
би ли се обърнала?
Би ли се затичала,
би ли ме последвала?
И до мене остани.

Но не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял.
Да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…
До днес останали хванати един за друг.

Няма вина
в любовта,
ако тя е стъбло
без сърцевина.
Затова си тръгни.
Билото-било.
Тази песен не е
за любов.

Да се разделим –
би ли ме прегърнала?
Би ли помълчала с мен?
Би ли се засмяла
както правеше преди?
А когато тръгна,
би ли се обърнала?
Би ли се затичала,
би ли ме настигнала?
И до мене остани.

Но не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял.
Да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…

Лягаме в едно легло –
гледаме различни филми…
Лягаме в едно легло,
но сънуваме различно.

Ти ми каза, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял,
да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…

Мъча се, но все не мога
да се помиря със Бога,
да обичам без цена,
всичките си тъмни бесове
да укротя.
Не, не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
да живея, сякаш никога
не сме се вричали,
да живея, сякаш никога
не сме обичали,
да живея, сякаш никога
не сме били до тук
създадени един за друг.