Ето, че след десет години в Quality Assurance смених посоката. Или почти.

През последните години взимах активно участие във вдигане на няколко staging и един production environments, интереса и любопитството ми към системната част винаги са били силни, блога, който четете е на VPS кръстен на вечно депресирания хуманоиден робот от Пътеводителя – marvin, също съм си го вдигал сам. Но никога не ми стигаха топките за да сменя полето и да отида там, където ще започна отначало. Но едно страхотно стечение на обстоятелствата основно базирано на няколко бири и приятелски разговор позволи това да се случи. След няколко дни сериозно мислене реших да напусна Немечек и да се отдам на devops.

Ако някой, който работи или си е подал CV-то в Немечек чете това и търси моето мнение, може да го прочете най-долу в поста.

Та DevOps. Мда, това ми беше някаква тайна мечта от доста време. И ето, че дойде мой приятел, който ми предложи идеята и след няколко дни машината се задейства. А компанията в която работя, TransportAPI, е съвършено различна от корпоративната машина и с всяка стъпка напред усещам как моето свободолюбие всъщност изобщо не е било такова. Тук усещането за идентичност е огромно, изборите се правят със служителите, огромна част от процесите са прозрачни, дефиниция като “тъп въпрос” и “ти си виновен” няма. Или в 2 приказки – доволен съм.
Работа има за целия китайки народ, което ми е важно, технологиите са много, разлини и обемни, което ми прави делника много различен с всеки един ден.



Относно Немечек:

  • Немечек са страхотни. И го мисля. Имах няколко претенции, говорихме с нужните хора и всичко, което беше практично беше прието на драго сърце;
  • Успяха да ми развият потенциала в насока системната част (и по-точно docker);
  • Но винаги ще съм благодарен на Съби Ангелов (Senior Team Lead с който работих), който ей така, съвсем случайно, ме побутна лекичко и докато се усетя вече говорих пред 500 човека на QA: Challenge Accepted 4.0, говорих на QA: Challenge Accepted 5.0 пред 700 човека (и двата пъти с оценка от анкетата като най-добър лектор, умря циганката, нали), сега се готвя за ISTACon и Dev.bg. Ако не беше той, заедно с Миро Кошутански, които да бутнат идеята, че мога да изляза пред толкова хора без да припадна и да им бъда полезен, щях само да мечтая за сцената.