Отдавна не съм писал стихове. И не знам дали ще мога да се върна към писането. Но пък за това има хора, които в днешните дни на фейсбук, евтини жени и чалга пишат стихове. Някои се смеят като чудят това, някои казват, че стиховете са история и никой не чете. Но пък помня какво беше като излезе стихосбирката на Августинг Господинов “Нощта в действие” и всички последвали интервюта, разговори, истории.
И така – следващата добра стихосбирка, която ми попадна в ръцете беше тази на Димана Йорданова. Ревюто написах в GoodReads и смятам да не го преразказвам, а направо да го paste-на тук.

За стихосбирката и Димана.

Прочетох я, но преди да напиша моето мнение позволих на себе си да остане в главата ми за няколко дни преди да реша какво чувствам и усещам около нея.

Намерих Димата Йорданова във фейсбук съвсем случайно и съм благодарен за това. Тя пише натуралистични стихове освободни от рима и закономерности и точно тази свобода обикновено поражда най-големите ла*на, които съм виждал и писал. Или тези, които обичам. Свободата и простотата на изразяване са неща, които раждат две крайности.

При Димана нещата повече клонят към добрите попадения. Стиховете разказват цяла история, половин живот, кратки случки или нюанси на настроение. В повечето си случаи се усеща не академичната подбраност на думи, а по-скоро трохи душа вложени в 5-6 реда написани в някой смачкан тефтер или салфетка. Или в телефона.
Това е и нещото, което ми хареса. Кара понякога да се замислиш или да усетиш какво ѝ се е случило за да напише това.

Пише просто и кратко (но пък за това от сърце) за (не)сбъдната (не)щаслива любов, за (момичешките ѝ) влюбвания (и разлюбвания), за раздирането на една (момичешка) душа и сърце и събирането им на едно място.

Като минус мога да кажа основно изключителната ѝ активност във фейсбук, което осигури 90% от стиховете, които ги има в стихосбирката. Не всички стихове бяха mindblowing, но има няколко, които вече обичам.

Някои от стиховете на Димана можете да прочетете тук:

По-добре рана
отколкото никога.

всеки път когато пристъпвам към теб
звукът от веригите ми
ме издава

докато ти спеше
аз станах пуснах пералня сготвих избърсах прозорците
отидох до магазина за цигари и ги изпуших всичките една след друга докато ти спеше
ти родих дете после го нахраних и го кръстих Ния
докато ти спеше дъщеря ни порасна и замина да учи в Америка прати ти няколко писма и картичка от плажовете на Ла Хоя
а на мен каза никога да не те будя
докато ти спеше те напуснах няколко пъти после отново се върнах
докато ти спеше те събудих и ти казах че те обичам
докато ти спеше се събуди и ме напусна няколко пъти
после заспа отново и каза
че ме обичаш

сложиха му ново сърце
в което нея я няма
тялото му го отхвърли

ДЪЩЕРЯ МИ ГЕРГАНА
никога не заплака.
Дъщеря ми Гергана,
едно от най-добрите деца,
които съм нямала.