Тези дни бяхме в Добрич. Интересните неща, които се случиха:
- Видях се с Радо. За жалост с Радо се виждаме само веднъж годишно, но пък като се видим наваксваме солидно. Тази година не беше изключение. Проблем излезе да намерим място в което не се пуши и е отворено до късно в Добричи и както обикновено осъмнахме с Бакарди (колкото и да го ненавиждаме е май единственото място на което сервират бира, музиката може да е тиха в някоя от залите и да не ни изгонят в 22:30). Говорихме за прекалено много неща, а копелето взе, че ми подари action cam за което смятам да го набия. Сега няма да имам извинения като карам колелото или като гмуркаме другата година. Сутринта посрещнахме на баничките на Ботев (всеки добричлия знае това епично местенце). Чакахме 30-тина минути за по една баничка с боза на около нулата. Един от най-светлите моменти в последните месеци;
- Видях се с Миглен и Мишо – мои приятели от университета. Събрахме се няколко часа след срещата с Радо и бяхме в ужасно състояние – мрънкаме, отиче червени, говорим несвързани неща :D После се оправихме и минахме през почти всички философски теми, системна администрация (Мишо станал сисадмин и си говорихме за това) и избухахме по една торта.
- Прекарахме Коледа с моето семейство. 6 двулитрови бири, enough said.
- Получих супер много подаръци и един от тях беше на Златина – Kai Wasabi Black Chief’s Knife. Мечта ми беше да имам добър нож, но това произведене на изкуството беше извън дори и смелите ми мечти;
- Събрахме се цялото семейство – всички сме здрави и щастливи.
- Не можах да се видя с няколко човека. Това ме кара да се чувствам отвратително.
И относно празнуването на Коледа – за мен от няколко години този ден не значи нищо друго освен събиране със семейството. Тези християнски али-бали ме отвращават. Отвращава ме и неплътния, но здраво заровил кокалести пръсти коледен дух, което не е нищо повече от консуматорска вихрушка смесено като презечено мляко с безкрайното лицемерие, което струи от хората.
За мен Коледа е страхотно време в годината в което всички имаме няколко почивни дни в които да се съберем и да се видим за повече от дължината на един телефонен разговор и нищо повече.
Btw нека не сме егоисти – на 25.12 все пак се е случило нещо особено и то е, че през 1643 година е роден Исак Нютон (по стар стил), който наистина е направил нещо за човечеството, а ден по-рано е роден Леми Килмистър от Моторхед.
А! И още нещо – идеята с елхите е невероятно лоша. Знаете ли, че на една елха, която си купувате от магазина или сечете от някоя неохранявана гора ѝ отнема между 5 и 7 години за да достигне нужната си височина? Смятате ли, че е ок да отсечете нещо, което произвежда кислород, обогатява локално почвата и е дом на доста гадинки (малко май започвам да звуча като бременна веганка-християнка), да го оставите във вас и след месец да го изхвърлите?
Leave a Reply