Един татко Недко разказва

“Is there? Is it there? IS IT THERE?”

Някакъв човек минава пред мен и започва да размества тълпата, която послушно се отдръпва за да остави един голям кръг празен. Бързо се събираме по периферията му и започваме да се въртим. Ясно е, че ще е сеч.

“Оооооооh come one” и всички се мятаме един връз друг в един привидно хаотичен и примитивен танц. Пого. Много по-безопасно отколкото изглежда.

Блъскаме се, бутаме се, но като погледна нагоре в лицата на хората – всички са ухилени като риби. Повечето пеем с пълно гърло, а тези, които влизат да създават проблеми обикновено биват избутвани настрани. Ако видим дете или жена някой застава покрай нея за да не я отнесе погото, защото то е като стихия. Човек залита и още преди да е паднал поне 5 човека вече са спрели до него образувайки малка, неприкосновена зона и го вдигат.

Machine Head са само едни от групите, които миналата година ме накараха да вляза в погото и да се насладя на макс. Както и circle pit и wall of death, но това са други теми :D

Sepultura излизат. Бесни фенове, които обикновено няма да видим по други концерти излизат и викат с пълно гърло. Повечето са над 40-45 годишни, но момчетата в тях правят превес, поне за тези 40-50 минути. И е жестоко.

While She Sleeps гръмнаха и доставиха удоволствие на всички.

И чакаме. Чакаме доста докато накрая излиза Joe и с останалите от Gojira изнася спектакъл, който много, много дълго време ще помня. Беше някакво произведение на изкуството, на Stranded бесняхме всички, а на Mea Culpa, която същите тези хора, които са пред нас бяха на откриването на летните олимпийски игри 2024 в Париж и анправиха невероятно шоу.

И докато си мисля, че не може по-добре докато слушам като омагьосан всичко утихва и барабаниста им вади бяла табела написана НА БЪЛГАРСКИ със следния текст:

“Искате ли още двойни каси?”

“В следващата песен свиря 5 минути нон стоп двойни каси”

“Готови ли сте?”

“Вдигнете шум!”

И Марио от-ка-чи. A аз в този момент си казах, че точно сега животът не е само съжаление и тъга.

Други на които се насладих с цялата си душа бяха:

• Static-X, Rise Of The Northstar
• As Everything Unfolds
• Wolfmother
• Vukovi

За Таралежков и Керана ще пиша отделно.

Както писах преди няколко поста (и в LinkedIn)- имам изненада. На 05 Март ще говоря на първата си международна сцена – тази в Белфаст, Ирландия.

Всичко се разви много бързо и още ме държи щастието и онзи трепет от новото. Ново, защото е първото ми излизане на чуждестранната сцена, защото ще е първата ми лекция за годината (ако изключим Mentor the young ако влиза в тази категория) и защото си организирам всичко съвсем сам – къде ще спя, с какво ще пътувам и т.н.

Тук е мястото и да благодаря на моя работодател – Немечек АД, за това, че ме подкрепи и сподели с мен ентусиазъм и ресурси за да се случи това. Конференциите в чужбина могат да бъдат доста скъпо удоволствие.

Ако ви е интересно пишете да видим дали няма да направя някой епизод на подкаста или статия в дълбочина тук за това как да намерим финансиране за такива идеи, tips and tricks за кандидатстване по такива конференции и т.н.

Та темата ми е Reclaiming sanity from architectural chaos. Ще е лекция с по-архитектурна насоченост, сет от парадигми и как да се подсигурим когато правим архитектурата на (големи) приложения. За жалост ще е само 15 минути, но пък си е challenge accepted – ще пусна gzip-натата версия на лекцията.

Пуснал съм CpF-та на още няколко места така, че тази година ще е от добрите в лекторско отношение.

Оптимистично минало и песимистично настояще

Преди мъничко ми попадна един кавър на Lou Reed – Perfect day – песен, която обичам заради спокойствието, което излива от него. Та песента е колаборация между едни от нашите любими изпълнители в периода между края на 80′ до средата на 90′ години. И си мисля около това, защото песента е заразително … позитивна. Някакви звезди са се събрали и пеят как денят им е перфектен… Макак така, перфектен? Не е ли по-добре да направим fast forward до началото на 2000 година в България когато мишо шамара пя за някакви фенки? Или 2026 когато отдавна нещата в популярната поп/рок музика излязоха извън контрол?

Връщайки се към тези колаборации от миналото в погледа на 39 годишен виждам оптимизъм, абсолютно отсъствие на съперничество и всякакви пошли чувства. Дори и облеклото им е някакво … нормално?

Сещам се и за един от най-големите хитове на 90-те особено откъм колаборации когато Майкъл Джексън успя да обедини няколко хетерогенни свята и направиха we are the world, който за мен по запис и изпълнение за мен е един от пиковете на човештината ни. Скоро след това светът отиде на майната си.

Пък и да видиш Уили Нелсън (който към момента е на 92) млад, а Брус Спингстийн в разцвета на силите си (няма да изброявам всички участници, защото до един са брилиантни) си е злато само по себе си.

Напоследък (май не е много от скоро?) светът ме разочарова зверската. Не мога ли да искам съседа да не си хвърля фасовете през терасата, комшийката да не паркира в градинката, а някой неизвестен да пикае в асансьора?

Понякога всичко ми идва в повече, а си мислих, че не съм от по-нежните души. Може би просто си мисля в какъв свят биха живели децата ни и тенденцията на псевдо мутрите, лошите отношения и невъзможността за завързване на един нормален разговор водят всичко към упадък, който не виждам как би могъл да бъде поправен.

Geeking out – I had to create very similar AutoScaling Group and it’s Launch Template. There’s no obvious copy option, but there are workarounds:

Cloning ASGs can be done easily with aws cli:

aws autoscaling describe-auto-scaling-groups \ --auto-scaling-group-name [REDACTED] \ --query "AutoScalingGroups[0]" > asg_config-dev.json

Trim the output (or give it to an AI agent) and then import it:

aws autoscaling create-auto-scaling-group --cli-input-json file://asg_config-dev.json

Copy Launch Templates is quicker from the AWS Console – Create LT – Source Template and chose the template you want to duplicate.

And bam – you save 500ms without clicking like a neanderthal trough the AWS Console.

Още един опит muscle memory-то да ме подведе да напиша 2025. Някъде около Юни ще се науча.

Две три неща – първо, че открих много случайно (както вече често се случва) SpaceAcre, а тяхната Life’s a bitch ми стана любима. Нещо средно между девесеттарски алтърнатив, малко гръндж и много, много приятна мелодия. Enjoy:

Второ – Ren пусна новo EP, което е ненормално. Ама буквално. Ще пиша отделен пост за него, защото го заслужава.

Трето – колега ми даде да разцъкам nuPhy air75 – ебаси кефа. Когато напусках Tinqin колегите ми подариха една механична клавиатура (и картичка със снимка на педал, но това е друга тема), която е яка, но се оказа, че ми е прекалено висока. А nyPhy-то е по-нископрофилна и ми дойде тамън. А звукът ѝ е супер – нито много силен, нито прекалено “тъп” при настискане.

По дяволите, вече е Февруари! Започвам да изпадам в лека паника поради факта, че тренировките ми са почти никакви (за справка – няколко поста по-рано – widget-а използва моите данни за 2026). Говорихме си скоро със Стоян Мишков, организатора ни за миналогоришния Дунав Ултра и човека си е супер активен. Гледам, че много хора са. И ме хваща едно безпокойство. Тази година бях решил да чукна 4000 км на колелото, но явно няма да ми се получи (за сега!).

Някак много трудно започвам тази година и това изобщо не ми харесва. Някак инерцията на чисто човешката тежест, която нося покрай това, че децата не винаги са при мен и общонатрупаната тъга просто реагират една с друга и става едно такова – смачкано.

Каних се утре да изляза, но температурите рязко спаднаха. Ще опитам да изградя навик на тренажора някак…

Два поста за един ден, какво се случва с мен!

Любимците от Igorrr имат нещо топло, топло (от преди 19 часа), което ме развълнува повече от целия им последен албум, който чаках толкова много. Запознайте се с Limbo:

Симфонична част – checked, акустична китара – checked, лирична/оперна/screaming част изпята от Marthe Alexandre – checked, вълнуващ бесен метъл – checked, deathcore scream – checked, вълнуващ финал – checked. Забравих да отбележа и малкото пиано.

Нямам нито една забележка.

И докато обсъжвам новата песен с колега и се присетих за това какви жестоки музиканти всъщност са Igorrr с един престъпно добър one take на Savage Sinusoid:

И табвете ако на някой му се досвири. Не бях пипал китарата от месеци, нооооо ето, че ѝ изтрих прахта – https://www.songsterr.com/a/wsa/igorrr-spaghetti-forever-tab-s523252

Почти целия месец съм с децата в нас. Изморително е, но и страхотно в същото време.

Имам и новини, които скоро ще пиша тук относно една специална за мен конференция.

И като цяло съм жив. Новогодишната депресия сякаш малко по малко отшумява, но след това ме метна една чудесна ангина, която ме докара до спешното (фак оф спешното във Варна).

Иначе в офиса е интересно – terraforming на един проект, който ми отне прекалено много време, нови за мен неща, интеграции, monitoring, observability. яко е, само ако можеше денят да е около 30 часа.

Имах нужда от плъгин, който да се свързва към Strava за да ми даде малко статистика покрай тренировките ми. Е – wp-strava изглежда отдавна умрял и реших да си vibe code-на един. Стана шокиращо лесно използвайки Clause Sonnet 4.5 и много подробни prompt-ове. Опита ми с API-та от TransportAPI се оказа безценен. Долу пускам тестови snippet, който тествам в момента, като е готов ще го пусна в wordpress.org.
Можете да пишете ако имате нужда от някаква функционалност към плъгина и идеи.

widget версия на плъгина:

Днес ми дойде идея за нова тема за лекция и докато си я разписвам на личния Mac се присетих да видя от кога не съм до рестартирал. Е, не очаквах да не е рестартиран от 37 дни със сигурност:

~ uptime
19:11:14  up 37 days 0:06, 2 users, load average: 2,04, 3,34, 4,13

ОКР-то ми спря всички background процеси и започна да трепери докато не го си рестартирам лаптопа :D