Един татко Недко разказва

Оптимистично минало и песимистично настояще

Преди мъничко ми попадна един кавър на Lou Reed – Perfect day – песен, която обичам заради спокойствието, което излива от него. Та песента е колаборация между едни от нашите любими изпълнители в периода между края на 80′ до средата на 90′ години. И си мисля около това, защото песента е заразително … позитивна. Някакви звезди са се събрали и пеят как денят им е перфектен… Макак така, перфектен? Не е ли по-добре да направим fast forward до началото на 2000 година в България когато мишо шамара пя за някакви фенки? Или 2026 когато отдавна нещата в популярната поп/рок музика излязоха извън контрол?

Връщайки се към тези колаборации от миналото в погледа на 39 годишен виждам оптимизъм, абсолютно отсъствие на съперничество и всякакви пошли чувства. Дори и облеклото им е някакво … нормално?

Сещам се и за един от най-големите хитове на 90-те особено откъм колаборации когато Майкъл Джексън успя да обедини няколко хетерогенни свята и направиха we are the world, който за мен по запис и изпълнение за мен е един от пиковете на човештината ни. Скоро след това светът отиде на майната си.

Пък и да видиш Уили Нелсън (който към момента е на 92) млад, а Брус Спингстийн в разцвета на силите си (няма да изброявам всички участници, защото до един са брилиантни) си е злато само по себе си.

Напоследък (май не е много от скоро?) светът ме разочарова зверската. Не мога ли да искам съседа да не си хвърля фасовете през терасата, комшийката да не паркира в градинката, а някой неизвестен да пикае в асансьора?

Понякога всичко ми идва в повече, а си мислих, че не съм от по-нежните души. Може би просто си мисля в какъв свят биха живели децата ни и тенденцията на псевдо мутрите, лошите отношения и невъзможността за завързване на един нормален разговор водят всичко към упадък, който не виждам как би могъл да бъде поправен.

Geeking out – I had to create very similar AutoScaling Group and it’s Launch Template. There’s no obvious copy option, but there are workarounds:

Cloning ASGs can be done easily with aws cli:

aws autoscaling describe-auto-scaling-groups \ --auto-scaling-group-name [REDACTED] \ --query "AutoScalingGroups[0]" > asg_config-dev.json

Trim the output (or give it to an AI agent) and then import it:

aws autoscaling create-auto-scaling-group --cli-input-json file://asg_config-dev.json

Copy Launch Templates is quicker from the AWS Console – Create LT – Source Template and chose the template you want to duplicate.

And bam – you save 500ms without clicking like a neanderthal trough the AWS Console.

Още един опит muscle memory-то да ме подведе да напиша 2025. Някъде около Юни ще се науча.

Две три неща – първо, че открих много случайно (както вече често се случва) SpaceAcre, а тяхната Life’s a bitch ми стана любима. Нещо средно между девесеттарски алтърнатив, малко гръндж и много, много приятна мелодия. Enjoy:

Второ – Ren пусна новo EP, което е ненормално. Ама буквално. Ще пиша отделен пост за него, защото го заслужава.

Трето – колега ми даде да разцъкам nuPhy air75 – ебаси кефа. Когато напусках Tinqin колегите ми подариха една механична клавиатура (и картичка със снимка на педал, но това е друга тема), която е яка, но се оказа, че ми е прекалено висока. А nyPhy-то е по-нископрофилна и ми дойде тамън. А звукът ѝ е супер – нито много силен, нито прекалено “тъп” при настискане.

По дяволите, вече е Февруари! Започвам да изпадам в лека паника поради факта, че тренировките ми са почти никакви (за справка – няколко поста по-рано – widget-а използва моите данни за 2026). Говорихме си скоро със Стоян Мишков, организатора ни за миналогоришния Дунав Ултра и човека си е супер активен. Гледам, че много хора са. И ме хваща едно безпокойство. Тази година бях решил да чукна 4000 км на колелото, но явно няма да ми се получи (за сега!).

Някак много трудно започвам тази година и това изобщо не ми харесва. Някак инерцията на чисто човешката тежест, която нося покрай това, че децата не винаги са при мен и общонатрупаната тъга просто реагират една с друга и става едно такова – смачкано.

Каних се утре да изляза, но температурите рязко спаднаха. Ще опитам да изградя навик на тренажора някак…

Два поста за един ден, какво се случва с мен!

Любимците от Igorrr имат нещо топло, топло (от преди 19 часа), което ме развълнува повече от целия им последен албум, който чаках толкова много. Запознайте се с Limbo:

Симфонична част – checked, акустична китара – checked, лирична/оперна/screaming част изпята от Marthe Alexandre – checked, вълнуващ бесен метъл – checked, deathcore scream – checked, вълнуващ финал – checked. Забравих да отбележа и малкото пиано.

Нямам нито една забележка.

И докато обсъжвам новата песен с колега и се присетих за това какви жестоки музиканти всъщност са Igorrr с един престъпно добър one take на Savage Sinusoid:

И табвете ако на някой му се досвири. Не бях пипал китарата от месеци, нооооо ето, че ѝ изтрих прахта – https://www.songsterr.com/a/wsa/igorrr-spaghetti-forever-tab-s523252

Почти целия месец съм с децата в нас. Изморително е, но и страхотно в същото време.

Имам и новини, които скоро ще пиша тук относно една специална за мен конференция.

И като цяло съм жив. Новогодишната депресия сякаш малко по малко отшумява, но след това ме метна една чудесна ангина, която ме докара до спешното (фак оф спешното във Варна).

Иначе в офиса е интересно – terraforming на един проект, който ми отне прекалено много време, нови за мен неща, интеграции, monitoring, observability. яко е, само ако можеше денят да е около 30 часа.

Имах нужда от плъгин, който да се свързва към Strava за да ми даде малко статистика покрай тренировките ми. Е – wp-strava изглежда отдавна умрял и реших да си vibe code-на един. Стана шокиращо лесно използвайки Clause Sonnet 4.5 и много подробни prompt-ове. Опита ми с API-та от TransportAPI се оказа безценен. Долу пускам тестови snippet, който тествам в момента, като е готов ще го пусна в wordpress.org.
Можете да пишете ако имате нужда от някаква функционалност към плъгина и идеи.

widget версия на плъгина:

Днес ми дойде идея за нова тема за лекция и докато си я разписвам на личния Mac се присетих да видя от кога не съм до рестартирал. Е, не очаквах да не е рестартиран от 37 дни със сигурност:

~ uptime
19:11:14  up 37 days 0:06, 2 users, load average: 2,04, 3,34, 4,13

ОКР-то ми спря всички background процеси и започна да трепери докато не го си рестартирам лаптопа :D

Днес с Виктор проведохме един чудесен разговор за музиката. И като такава се присетих за екзотичността на човешкия ум и нещата, които на някои им харесват, а други ги карат да си слагат памперси, да новят сребърни колове по джобовете си и да се пръскат със светена вода.

Та днес ще си говорим за нещо по-екзотично – за Heilung.

Стилът на датчаните е experimental (и то много :D) folk music. В общи линии те са екстракцията на първичното от годините, когато хората са бродили из пещерите да търсят дивеч и след това до безпощадния възход на викингите. Слушайки ги човек открива някаква откровена близост, все едно, че е около огъня и някой разказва древни истории.

А най-якото е, че секцията за коментари е мега добра. Ето малко от тях:

Romans: Must’ve been the wind.
Narrator: It was not the wind.

This is like ancient heavy metal. Heavy bronze.

There is a non-zero chance that an old man with one eye was in the audience, smiling quietly to himself and keeping time with his walking cane.

Played this song to my bonsai, now it’s Yggdrasil.

As an Italian, this makes me feel something between “I am completely mesmerized” and “send 3 legions”.

Everybody gangsta till the trees start speaking Proto-Germanic

This was the most hardcore teeth brushing session I’ve ever done in my life

Идвам да кажа, че понякога се престараваме с инфраструктурата ни. Например marvin живя дълго време на 2GB RAM (1vCPU, 2GB RAM, 25GB storage). След като ми мина downscale initiative-а минах на 1GB RAM (1vCPU, 1GB RAM, 25GB storage) като цената беше на половина ($6 vs $12).

Имах малко притеснения как ще се държи машината при все, че на нея живее освен блога и няколко проекта + docker compose и три контейнера (watchtower, cdn-check и storytel to goodreads sync-а) + база + още няколко неща.

Е, след малко играчка с php-fpm и базата в момента състоянието на VPS-а е:

marvinator@xxx ~ $ free -m
               total        used        free      shared  buff/cache   available
Mem:             967         643         111          70         436         324

marvinator@xxx ~ $ w
 12:14:19 up 43 days,  3:12,  3 users,  load average: 0.25, 0.25, 0.23
USER     TTY      FROM             LOGIN@   IDLE   JCPU   PCPU  WHAT
xxx      pts/0    185.7.216.6      12:14    0.00s  0.19s   ?    w

Интересен факт, който разглеждахме с моето mentee е за това колко реално свободна памет има на машината.

В момента имам точно 324 MB налична памет за нови приложения (последната колона).

Понякога хората се бъркат по стойността на колоната free, но както знаем в Linux “свободната” памет е празна памет, а празната памет е загубена памет (каква мъдра мисъл, а?). Linux kernel-а я използва за кеширане, но ще я освободи веднага, ако някое приложение я поиска).

Та тръгнах да пиша това по повод, че си гледам как последно време китайците са се засилили да ми “четат” (да не кажа ебат) блога. Малко статистика:

Та с едно ядро и 1GB RAM можем да направим супер много. Всъщност базата ми е един от най-големите процеси.
Забравихме какво е да си пазим ресурсите и include-ваме десетки npm пакети, инсталираме и забравяме за сървиси, които могат да се оптимизират точно за нашите нужди (и съответно да използват много по-малко ресурси), решаваме, че можем да си използваме ubuntu:latest във всеки контейнер, защото … еми защото работи. На кому е нужен slim/alpine.

Нека това е напомняне към това, че overprovisioning-а в някои случаи може да е ок, но не винаги е нещото, което търсим.