Забравих да пиша, но мина Дунав Ултра 2026 и този път мина успешно. Подготвям пътепис подобен на пръвия ми по темата – Мина Дунав Ултра 2018, но знаете, че нещата стават бавно. Ще разглася като е готов.
Failling in Reverse с … Кори Тейлър и Сердж Танакиан. С какво сме заслужили това за бога!
Часът е малко преди 12 вечерта, тъкмо ще си лягам и гледам, че във ФБ имаше една (ЕДНА!) новина, че Falling in Reverse имали нова песен и нещо за Corey Tyler (Slipknot) и Serj Tanakian (SOAD). Но чакай малко. В едно изречение? Явно писането на YAML-и и билдването на .md (не питайте) днес ми е дошло в повече. Търся – излиза. Joseph.
И понеже съм аутист нека си поговорим за песента, защото първо, че няма да ѝ се разминат поне 50 слушания и второ – нека си поговорим за музиката, чувството, което изпитвам аз докато я слушам и всичко около нея.
Започваме с кинематографичната вселена на Ronnie Radke (Falling in Reverse) с “нормалните” за клиповете му ефекти. Добро начало, чудим се дали ще ни се кара към средата или ще е по-баладична.
Идва момента в който самолета пада и 35 секунди след началото на клипа усещаме първия преход дяволски добре изпълнен със звука на турбините на падащия самолет. И Рони започва блестящо с опенинга и настойката за това, че това ще ми бъде песента за тренировки идните седмици. Много ми харесват различните настроения около 0:42 секунда където не е просто рапиране или да се метне с ушите напред в рев.
Ето до на 0:53 как сменя стила със своя и показва какво ще очакваме до края. Музиката също сменя посоката. Ах, обичам го тоя Радке, деба.
Клипа се подчинява на абсурдните закони на Радке вселената, но това не ми действа дразнещо, даже напротив.
И идва жестоооооокия преход когато Радке излиза от асансьора иииииии на 2:06 ни посреща нашия стар приятел с дредовете, човека, който ревах с цяло гърло когато видях на живо в Пловдив, Кори Тейлър. Прехода е нечовешки як.
Радке изревава с пълно гърло – “I’m not afraid to die” и следваща сцена, непонятна и напълно изненадваща като жена без цици сложила от онези магически сутиени за които разбираме много по-късно и изобщо не навреме, отплеснах се, идва и самия Сердж Танакиан. До този момент двата монумента на нашето детство не са имали нито един съвместен проект.
От твърди китари, дисторжъни и рев настроението се сменя (но учудващо плавно?) с лириката на Сердж напълва душата с тъга, говорейки за геноцид и война с неговия безкрайно разпознаваем глас смесващ меланхонията на цял един народ с тежкото звучене.
Трета минута и великолепието е пълно – Радке, Кори и Сердж пеят заедно. Усещането е странно, като на онези mashups навремето, но това звучи някак правилно.
Искам да отхапя бюрото. Китарите и барабаните след това не вдигат на 5см от земята.
Радке надгражда себе си в последните секунди от клипа и изпразва няколко пъти дробовете в неповторимата музика и рифове на Falling in Reverse.
Краят е подобаващ. Сигурно е трудно да бъдеш себе си покрай титаните на метъла, но Радке се справя отлично.
Сигурно тук е момента да спомена за влеченията си покрай Falling in Reverse и по-точно Popular Monster и Watch the world burn на които изкарах с оклелото почти 700 км за 68 часа през 2024 г. Бяха неотлъчен мой приятел през всичките възможни настроения през които минах докато изкарах маршрута на Дунав Ултра 2024.
Nota bene – може би си заслужаваше да спомена и за Arsenal – изненадващото парче на Slipknot, което изобщо не се прие добре от средите, но ще ви го спестя.
08092026
Докато си правя презентацията за DEV: Challenge Accepted случайно минах през 50 минутно видео и докато разцъквах и гледам – себе си. Беше малка изненада честно казано :D
И Пешо е прав – един до мен мачкаше патката докато гледаше голи мадами и това на ПЪРВИЯ ред, деба. Всякакви откачалки.
04092026
Две неща – първо – приключих успешно Дунав Ултра и този път пътепис ще има.
Второ – обичам Чоплин, но неговото Nocturne No. 20 in C-sharp minor винаги ме е водило на някакво странно място в главата ми. Някъде, където няма друго освен музиката и някакъв лек повей носещ полски аромати. Изпълнител е фермерското момче-вундеркинд Augustin Hadelich:
Друго няма.
24082026
Денят започва с една история от далечното (за някои) минало и по-точно от 2011 г. когато Интернет беше пълен с хора които пишеха. Нямаше още кратки видеа, brain rot (имаше, но беше по-рядък може би) и трендове. И понеже това не звучи като нещо хипер ангажиращо хората отделяха време и пишеха. Пишеха по блогове, пишеха по сайтове и някои от историите още се скатават по вече отдавна прашлясали кътчета на българския Интернет.
Едно такова е историята, която търсих наскоро – Една лайняна зимна история.
И понеже от време на време в главата ми излизат подобни истории, които съм чел преди години се замислям – мислите ли, че ще е добра идея да направя един архив на същите? Мисля, че ще е забавно пък и не се знае кога ще deprecate-нат някой акаунт или някой ще спре да си плаща за хостинг и домейн?
23082026-2
Днес беше долу-горе хубав ден – сутринта станах рано, оправих нещата, които ми бяха останали от вчера (правя реорганизация на детската) ииии се оказа, че не сме се разбрали нещо и ще взема децата чак в 2000. Стана ми доста криво няма да ви лъжа. Пооправих още малко неща в нас, но ми докривя още повече и реших да покарам колелото. Да не забравяме, че Дунав Ултра идва след седмица (старта е на 30 този месец!).
Харесва ми как си върнах навиците бързо и отново приемам, че 40 км. са кратка тренировка. Това преди няколко месеца ми беше трудно да го преодолея.
И понеже идва голямото каране правя последни промени по колелото (разположение на чантите, настройка на екраните на Garmin-а, на скоростите и т.н. и т.н.) и днес тъкмо си казах, че вече всичко си е наред и ми падна веригата. Даже не падна, а се оплете по отвратителен начин в предната касета, излезе от делейрьора и нямаше как – с ръце тръгнах да я оправям. И понеже реших да опитам стандартните лубриканти (които са много по-близки до моторното масло) съответно се освиних целия:
Това е като свалих ръкавиците :D Та покарах до Тополи с идеята да е бърза тренировка, а не да катеря баири, нооооо ми се изпречи баира насреща и нямаше как да не го атакувам. Бавно, но го качих. След това минах “случайно” през 43.23, защото каращите на дълги разстояния знаят каква болка е да намери човек хубаво кафе по пътищата (от там и снимката).
Няма да лъжа обаче – 2 часа каране бяха трудни, а основния проблем не беше нищо друго освен това, че гармина отчете, че съм карал на средно 34 градуса (39 в пика си). Много е криво да си дебел и да напъваш в жегата.
Иначе ето го красавеца:
Остана ми да наглася чантите с багажа, да сменя маслото на веригата с парафиново с което съм карал през 90% от времето, да заредя всичко, да определя точното разположение на всичко и газ по Еконт към Видин.
Ако някой, който е от Видин чете този пост – ще се радвам да изпием по едно кафе на местна почва.
23082026
Нааааай-накрая остана малко време да започна едно предварително обречено приключение с Home Assistant-а:
На машината в нас, кръстена на Слартибартфаст (сещате се от къде) в момента си върви отлично един immich, който се поизпоти докато ми ипортне всички снимки. Сега второто по важност е напът. Ако в е интересно може да разпиша повече за сетъпа.
22082026
Не съм писал от много време, ще ме прощавате. Следва стандартния braindump.
Днес идвам да напиша, че беше страхотен ден. Видях се с приятел от детството, който дойде в България от Япония заедно с жена си и детето си. Беше страхотна среща за която се приготвих предварително. Малките неща са важни като например това да добавим -сан към името ѝ или -чан към името на дъщеря им. Хапнахме, разходихме се и пихме хубаво кафе.
Бях излязал от 9 и малко от нас за да им взема подаръци. Ще споделя ако се чудите какво да подарите в подобен случай:
- За нея – Шал с народни шевици (от магазините под Fullmax Варна) + картичка и шоколад с лавандула (от някакъв био магазин)
- За него – хубаво вино от Casavino + картичка (с малко простотия на нея)
- За малката – хубава книга с български приказки (от Сиела, но честно казано илюстрациите не бяха топ, ако намеря такава с хубави илюстрации ще взема една за Борко и Оги) – (малката е на 3 и говори японски, разбира английски и се справя с българския, абсолютна машинка)
Стана около 1700 и като приключихме срещата реших да бягам до колата в писъци от страх да не срещна живо същество, което да познавам, защото макар и страхотно толкова много разговори, особено на английски, са изтощителни. И минавам през хотел Черно Море се сетих, че днес е Варна Конф 2026 та отидох да ги видя. Там съответно видях 7-8 познати лица + основната причина този блог да съществува – крокодила., чух lightning talk-овете, които бяха страхотни, взех си 2 тениски за да подкрепя каузата и с тихи писъци хукнах към колата, че ме дърпаха да ходя на афтърпарти, което със сигурност би ме приключило. На 20 метра от колата срещнах приятели с които поговорихме малко докато фронталния ми кортекс приключваше земния си път.
Влязох в колата, заключих се и след 2 кратки разговора със семейството не съм си отворил устата! Сега ми трябва една работна седмица да мълча като издънен политик, но пък утре си взимам обратно децата до края на другата седмица с които на драго сърце бих обсъждал важни неща като например въпроса на Огито от миналата седмица когато ме попита – “Тати, рибите имат ли сянка?”. Великолепния детски мозък, който и мен ме кара да се замисля понякога.
Дори не вечерях и реших да си легна в 2200. Е – пиша този пост в 01:25 докато пуснах един AWS support ticket, логнах малко време от миналата седмица, направих 2 EPIC-а и 20-тина тикета, една архитектурна диаграма и сега честно казано не ми се спи, пък и съм доволен от себе си.
И в хаотичния формат на braindump-а споделям още нещо интересно – Виктор от моя екип в Немечек ми показа своя AI workflow и ми помогна да си сетъпна MCP към Jira, Obisdian и GitHub и сега мога да кажа на моя AI нещо като – “Виж последния ми PR със статус closed, вземи данните от него и ги сложи като коментар в съответния тикет (който е в името на PR-а или в summary-то му) и ми напиши summary в daily note-а на Obsidian“. От тук вече е въпрос на въображение какво мога да направя с тези интеграции.
И още нещо – Крокодила спомена в lightning talk-а си за FOSDEM и богу тази година бих се пуснал там, както и пак на OpenFest. И двете са ми еталон за събтия.
Алсо този пост беше написан под любимия ми концерт на P.I.F. (може би и един от любимите ми концерти изобщо):
Поздрав със “Сам”, но и всички останали. Няма слабо.
Мисля, че е време да сложа EOF на поста и да си лягам, че е 01:32.
Мда.
EOF.
17082026
Жив съм! Или по-скоро – ще живея.
Тези дни разписвам една статия за това как си планирам големите си карания (и конкретно Дунав Ултра) и това как AI ми помогна (донякъде) с това.
In other news – бутам я, но последните 1-2 месеца не знам защо, но ми са много трудни. Може би защото чукнах 40 и това по някакъв начин ме накара да се замисля, че преположих живота си, а оттам – много философски разсъждания по темата.
Олсо последната за годината конференция ще е DEV: Challenge Accepted – една много предпочитана от мен конференция в която ще си говорим за Security, pipelines и интересни неща. Ако пак оттърва нещата може да стане като последните лекции в които влагам десетки часове за работещи PoC с които доста се гордея. Да видим.
0508202 – Следобеда на годината
Онзи ден се разхождахме с децата по “Алеята на книгата” и взех една енциклопедия на Борко и боички на Оги.
И Борко ме попита – “Тати, на теб коя ти е любимата книжка?”
Замисли ме, защото консумирам доста (имам 40 книги от началото на годината с прогноза да направя 60+ до края на Декември), но не винаги попадам на нещо наистина запомнящо се.
И се замислих, че може би една от най-значимите за мен книги е тази с която открих Георги Господинов – “И всичко стана луна” и тази, която ме бутна (направо ритна по стълбите) да пиша “Нощта в действие”. След това дойдоха още няколко много ценни за мен книги, но последната, която откровено ме разтърси беше “Градинарят и смъртта”, пак на Г.Г. Толкова фин разказ за една смърт не бях чел. Г.Г. е великан.
In other news тази година съм във форма на червей и почти не успях да тренирам. За това пък за Дунав Ултра се записах за 5 дни с личен таргет по 230 км/ден. Ще е много по-спокойно, приятно и дори ще имам време да разгледам какво става около мен (плюс минимално нощно каране и спане на легло, а не на земята :D ).
