Един татко Недко разказва

Днес беше долу-горе хубав ден – сутринта станах рано, оправих нещата, които ми бяха останали от вчера (правя реорганизация на детската) ииии се оказа, че не сме се разбрали нещо и ще взема децата чак в 2000. Стана ми доста криво няма да ви лъжа. Пооправих още малко неща в нас, но ми докривя още повече и реших да покарам колелото. Да не забравяме, че Дунав Ултра идва след седмица (старта е на 30 този месец!).

Харесва ми как си върнах навиците бързо и отново приемам, че 40 км. са кратка тренировка. Това преди няколко месеца ми беше трудно да го преодолея.
И понеже идва голямото каране правя последни промени по колелото (разположение на чантите, настройка на екраните на Garmin-а, на скоростите и т.н. и т.н.) и днес тъкмо си казах, че вече всичко си е наред и ми падна веригата. Даже не падна, а се оплете по отвратителен начин в предната касета, излезе от делейрьора и нямаше как – с ръце тръгнах да я оправям. И понеже реших да опитам стандартните лубриканти (които са много по-близки до моторното масло) съответно се освиних целия:

Това е като свалих ръкавиците :D Та покарах до Тополи с идеята да е бърза тренировка, а не да катеря баири, нооооо ми се изпречи баира насреща и нямаше как да не го атакувам. Бавно, но го качих. След това минах “случайно” през 43.23, защото каращите на дълги разстояния знаят каква болка е да намери човек хубаво кафе по пътищата (от там и снимката).
Няма да лъжа обаче – 2 часа каране бяха трудни, а основния проблем не беше нищо друго освен това, че гармина отчете, че съм карал на средно 34 градуса (39 в пика си). Много е криво да си дебел и да напъваш в жегата.

Иначе ето го красавеца:

Остана ми да наглася чантите с багажа, да сменя маслото на веригата с парафиново с което съм карал през 90% от времето, да заредя всичко, да определя точното разположение на всичко и газ по Еконт към Видин.

Ако някой, който е от Видин чете този пост – ще се радвам да изпием по едно кафе на местна почва.

Нааааай-накрая остана малко време да започна едно предварително обречено приключение с Home Assistant-а:

На машината в нас, кръстена на Слартибартфаст (сещате се от къде) в момента си върви отлично един immich, който се поизпоти докато ми ипортне всички снимки. Сега второто по важност е напът. Ако в е интересно може да разпиша повече за сетъпа.

Не съм писал от много време, ще ме прощавате. Следва стандартния braindump.

Днес идвам да напиша, че беше страхотен ден. Видях се с приятел от детството, който дойде в България от Япония заедно с жена си и детето си. Беше страхотна среща за която се приготвих предварително. Малките неща са важни като например това да добавим -сан към името ѝ или -чан към името на дъщеря им. Хапнахме, разходихме се и пихме хубаво кафе.
Бях излязал от 9 и малко от нас за да им взема подаръци. Ще споделя ако се чудите какво да подарите в подобен случай:

1. За нея – Шал с народни шевици (от магазините под Fullmax Варна) + картичка и шоколад с лавандула (от някакъв био магазин)
2. За него – хубаво вино от Casavino + картичка (с малко простотия на нея)
3. За малката – хубава книга с български приказки (от Сиела, но честно казано илюстрациите не бяха топ, ако намеря такава с хубави илюстрации ще взема една за Борко и Оги) – (малката е на 3 и говори японски, разбира английски и се справя с българския, абсолютна машинка)

Стана около 1700 и като приключихме срещата реших да бягам до колата в писъци от страх да не срещна живо същество, което да познавам, защото макар и страхотно толкова много разговори, особено на английски, са изтощителни. И минавам през хотел Черно Море се сетих, че днес е Варна Конф 2026 та отидох да ги видя. Там съответно видях 7-8 познати лица + основната причина този блог да съществува – крокодила., чух lightning talk-овете, които бяха страхотни, взех си 2 тениски за да подкрепя каузата и с тихи писъци хукнах към колата, че ме дърпаха да ходя на афтърпарти, което със сигурност би ме приключило. На 20 метра от колата срещнах приятели с които поговорихме малко докато фронталния ми кортекс приключваше земния си път.
Влязох в колата, заключих се и след 2 кратки разговора със семейството не съм си отворил устата! Сега ми трябва една работна седмица да мълча като издънен политик, но пък утре си взимам обратно децата до края на другата седмица с които на драго сърце бих обсъждал важни неща като например въпроса на Огито от миналата седмица когато ме попита – “Тати, рибите имат ли сянка?”. Великолепния детски мозък, който и мен ме кара да се замисля понякога.

Дори не вечерях и реших да си легна в 2200. Е – пиша този пост в 01:25 докато пуснах един AWS support ticket, логнах малко време от миналата седмица, направих 2 EPIC-а и 20-тина тикета, една архитектурна диаграма и сега честно казано не ми се спи, пък и съм доволен от себе си.

И в хаотичния формат на braindump-а споделям още нещо интересно – Виктор от моя екип в Немечек ми показа своя AI workflow и ми помогна да си сетъпна MCP към Jira, Obisdian и GitHub и сега мога да кажа на моя AI нещо като – “Виж последния ми PR със статус closed, вземи данните от него и ги сложи като коментар в съответния тикет (който е в името на PR-а или в summary-то му) и ми напиши summary в daily note-а на Obsidian“. От тук вече е въпрос на въображение какво мога да направя с тези интеграции.

И още нещо – Крокодила спомена в lightning talk-а си за FOSDEM и богу тази година бих се пуснал там, както и пак на OpenFest. И двете са ми еталон за събтия.

Алсо този пост беше написан под любимия ми концерт на P.I.F. (може би и един от любимите ми концерти изобщо):

Поздрав със “Сам”, но и всички останали. Няма слабо.

Мисля, че е време да сложа EOF на поста и да си лягам, че е 01:32.

Мда.

EOF.

Жив съм! Или по-скоро – ще живея.

Тези дни разписвам една статия за това как си планирам големите си карания (и конкретно Дунав Ултра) и това как AI ми помогна (донякъде) с това.

In other news – бутам я, но последните 1-2 месеца не знам защо, но ми са много трудни. Може би защото чукнах 40 и това по някакъв начин ме накара да се замисля, че преположих живота си, а оттам – много философски разсъждания по темата.

Олсо последната за годината конференция ще е DEV: Challenge Accepted – една много предпочитана от мен конференция в която ще си говорим за Security, pipelines и интересни неща. Ако пак оттърва нещата може да стане като последните лекции в които влагам десетки часове за работещи PoC с които доста се гордея. Да видим.

Онзи ден се разхождахме с децата по “Алеята на книгата” и взех една енциклопедия на Борко и боички на Оги.
И Борко ме попита – “Тати, на теб коя ти е любимата книжка?”
Замисли ме, защото консумирам доста (имам 40 книги от началото на годината с прогноза да направя 60+ до края на Декември), но не винаги попадам на нещо наистина запомнящо се.

И се замислих, че може би една от най-значимите за мен книги е тази с която открих Георги Господинов – “И всичко стана луна” и тази, която ме бутна (направо ритна по стълбите) да пиша “Нощта в действие”. След това дойдоха още няколко много ценни за мен книги, но последната, която откровено ме разтърси беше “Градинарят и смъртта”, пак на Г.Г. Толкова фин разказ за една смърт не бях чел. Г.Г. е великан.

In other news тази година съм във форма на червей и почти не успях да тренирам. За това пък за Дунав Ултра се записах за 5 дни с личен таргет по 230 км/ден. Ще е много по-спокойно, приятно и дори ще имам време да разгледам какво става около мен (плюс минимално нощно каране и спане на легло, а не на земята :D ).

Пълен съм с бъгове. Но един от най-неприятните ми е този, че когато ми предстои пътуване просто не мога да спя. И всеки път това си е мъчение, защото лягам сравнително рано, но се въртя, събуждам се, а снощи например явно съм сънувал някакви кошмари ставах поне 10 пъти с чувство, че нещо лошо се случва в този момент.

Да не говорим, че бях сигурен, че Борко ми влиза в стаята и ми отне време докато се усетя, че съм сам.

Не знам при вас дали е така, но ако някой е преодолял това с радост бих чул как. Снощи имам 4:30 часа сън. Днес ще е забавен ден.

Знаете ли, че блога, който четете е с домейн регистриран Март 2006 г.? Тогава го търкалях на Joomla 1.0. След това мина няколко етапа в развитието си включително и един domain drop (за това и повечето whois services не показват реалната му дата, а тази на регистрацията след drop-а).

Периода в който регистрирах домейна беше от онези лудите години на сравнително младия интернет – бъкаше от блогове (като този), бъкаше от цветни хора, които творяха, пишеха и се изразяваха. Сега във времето на reels и fast gratification рядко някой би седнал да напише няколко изречения (и даже да не получава лайкове, представете си!). Беше времето на Internet Explorer 6, Firefox 2.0, още нямаше Google Chrome, a Windows беше XP. Нямаше iPhone, Android, a Blackberry беше абсолютен връх заедно с причудливите модели на Нокиа. FB в България по това време беше несъществуващ, а IRC беше още на върха, макар и изместван лека-полека от ICQ и новия играч – Skype. Intel тъкмо беше излязал с новата си архитектура Core 2 Duo, която ще се задържи (прекалено) много време измествайки епохата на Pentium 4.

Ииии пак се отвлякох. Та исках да осъвременя блога и реших да мигрирам от Joomla 1.0.х към 1.5.0, като стана ясно, че ъпгрейда е не-въз-мо-жен с тогавашните инструменти. Реших да мина на нещо друго. Тогава, както и днес имаше варианти, но всички бяха първични, със слаба поддръжка и никакви plugins/themes/community. За това мноооого години по-късно, през 2014 г. реших, че е време да мина на WordPress.

Тогава блогът изглеждаше по много по-различен начин. Реших да не прехвърлям старите си постове към WordPress и да започна от начало.

Тогава беше моя писателски период и основата на блога беше в стихоте/личен блог/музика и тук-таме някое ревю или tutorial.

Статистика на блога:

Публикувани постове –> 639

Непубликувани постове (в статус draft) –> 369

От 2024 до днес трите месеца с най-висока посещаемост са:

• Ноември 2025 г.: 657 активни потребители
• Август 2024 г.: 571 активни потребители
• Декември 2025 г.: 515 активни потребители

(сайта е зад CloudFlare така, че ботовете и останалите не влизат в тази бройка)

А аз? Аз станах на 40. Не мога да повярвам още, че ги чукнах. Някак в главата съм си на 32-33 и 40 ми звучат прекалено в бъдещето. Нека видим какво ще ме очаква през идните 365 дни.

Bring me the Horizon с нова песен – Dehumanized:

С удоволствие бих я слушал наживо.

Днес е празник – Жлъчката мачка без да е спрял от го-ди-ни. И колкото повече време минава става все по-добър!